СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Maрияна Фъркова

Никога не съм бил герой

Втората част от книгата със спомени на Георги Данаилов "Доколкото си спомням" е увлекателен разказ за личните преживявания на автора, за смъртта на неговите родители, за срещите му с интересни личности като Митка Гръбчева, Николай Генчев, артиста Стойчо Мазгалов, с приятеля Иван Генчев и други, за събитията малко преди и след 1989 г. Авторът описва в дух на самоирония или на констатация не една лична случка, която го е впечатлила и в голяма степен може да се приеме като част от атмосферата на времето. Както и в първата част, която лично на мен повече ми допадна, така и тук впечатлява, че това са непретенциозни и честни страници, в които авторът сърдечно разказва за живота си, преминал в по-голямата си част в нашето социалистическо отечество. Той не се изживява нито като жертва, нито като герой, а скромно признава, че тази книга е лична и споделя неща, които са се случили с него, пречупва ги през своя поглед.

Подобен род четива, макар и доста персонални, са полезни и по тях може да се направят ценни изводи за характерните особености и на българския характер.

Дано следващата част от спомените излязат от печат с по-малко граматически и други дразнещи възприемането грешки.

Каквито и претенции да имаме, особено към тази втора част, книгата на Данаилов може да се определи като едно от най-добрите попадения в жанра, имайки предвид не малко излезлите подобен род четива напоследък и от други български автори.

[купете си книгата on-line!]