Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  КултУра!

Румен Спасов

Вечният кръст

 

Кръстът е основен наглед в галерия "Артамонцев". За автора се знае, че е на четиридесет години, завършил е Националната художествена академия, член е на Съюза на българските художници, преподава рисуване в Университета по архитектура и благоустройство. Със средствата на рисунката и живописта, на композицията и на фоновото преливане на багри, настоящата му експозиция се стреми да се докосне до всички метафорични значения на силния знак. Разбира се, част от тях са свързани с християнската символика, но внушението не остава само в нея. Съществуват и индивидуални кръстове, и поредица от точно подредени в пространството кръстни знаци, които на места приличат на задрасквания, на категорични зачерквания. Общо взето, авторът разчита както на собствената си логична и пластична идея, така и на "съавторството на зрителя", дори сякаш му се доверява прекалено много. Като че тази концептуална изложба се изчерпва с повода за размисъл, който хвърля предизвикателно, извън формалната (включително пластична) логика. Затова в случая не може да се говори за изложба в стандартния смисъл на думата, нито за платна или за графики, които могат да бъдат закупени, поставени в рамка и окачени на стената. Рисунките и живописта в настоящата експозиция сякаш целят преодоляване и на стандартните разбирания за изложба. Художникът се превръща в модератор на времето, което зрителят реши (в случай че реши) да му отдели, а самият възприемател е сякаш оставен на своя собствен духовен багаж странник, който може да разчита изключително и само на себе си, за да премине през един своеобразен лабиринт. Ако реши, че играта в тази недотам изяснена инсталация, му е по вкуса. Но дали докато играем живота си, всичко наоколо е изяснено и е по вкуса ни?

Българската литература

© 2001 Литературен форум