Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Шандор Вьорьош

 

Един друг свят

Един друг свят ме е изпратил,
за него нищо днес не знам,
но през прозрачно було светва
надежда призрачна оттам.

И както за безброй видения
е моят древен дом врата,
от тоя друг свят ще усетя
и радостта, и горестта.

1941



Поезия на бъдещето

Кристална музика! Длъжник съм ти в словата,
които избледняха в бойни времена,
макар че бе в годините на стремена
по-огън виното и розата по-ароматна.

Безформеното, временното, празнотата
и полъхът на тлен във всяка живина -
опъваш не към нови пустословия платна,
летят през пенести съзвучия платната.

Забравяй мимолетни цели, да те озари
любовната хармония, призвездната симетрия
и глъбините неспокойни покори,

да засияят близките ти във феерия,
в спокойствие край тебе да се възцари
ангелокрилата свещена геометрия.

1966



Вътрешната безкрайност

Не-света уголемява
тъжно от безптичие небе.
Улица все твоето лице
в множеството откроява

през игрилища минава
знаци бързайки да разплете
пустошта под твоите нозе
и безкрайността стремглава

в безграничието си гърми
изтърваната й лира
от ръка непипната звъни

няма пустош долу и в ефира
дом не дава безопасен свят
още повече за зъзнещ брат.

1964



Метроном

Денонощно в мрачна кухня
звук на капки от чешмата
като стъпки на бърз странник.
Кап-кап, кап-кап, бърза, бърза,
в пустоша на тишината
точки алени пунктира
и като че ли стените
надалече се преместват.
Слушат масата и столът -
нищо, че са глухонеми.
Денонощно в мрачна кухня
звук на капки в тишината
тайнствени места достига -
нито слънце, нито месец,
път през равнината мъртва,
скрити сред гори пътеки,
и на самотата черна
долината, върховете.
Кап-кап, кап-кап - заминават,
а все в кухнята остават.

1979



Поща от далече

Живея в чуден край, където
сред облак птиченце бразди,
на блудната душа карета -
в далечината слон пламти.

Защо ти отчужден стоиш
като на хълм притихнал вятър,
щом казвам: тук намерих, виж,
загубеното конче лятос?

Тук панибратството приижда,
не се стеснява при това,
че не ги чуваш, но се вижда
как хлътва местността в слова.

Ей този груб, но хубав свят
археологът да открие,
за да не бъде непознат!
Пламтящо цвете ще добиеш!

1983

Превод от унгарски Александър Миланов

Българската литература

© 2001 Литературен форум