Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Виолета Христова

 

И двете половини на света
изглеждат разногледи
и доволни
Да слизаме от словото
защото е високо
и вятърът ще ни събори
Мислите
сами ще паднат
щом узреят
Лятото
ще народи деца
народи и пшеници
хамбара на живота ще напълнят

А мишките
едва ли имат минало
само много гладно настояще
в което настояват да оставят
розови надежди
вместо слава

Мърдат със ушички продължително
по всички континенти на планетата
по всички половини
и по цялото
додето съмне някакво разсъмване
Каквото и да е
но отначало.


И в този град с опожарено минало
денят започва в шест и половина.
Няколко етажа по-нагоре
е слънцето,
но облачна прогноза
понякога затуля новините,
и зимата, и есента,
и злата участ,
случайностите –
тези слепи котенца
под стълбите...

А няколко етажа по-нагоре
е слънцето.
По прави улици
животът криволичи.
Личат липите
като стара слава
с нови аромати,
поети с пълни дробове
и празни страници в очите...

И как да разбереш
дали да се събудиш
в този град с опожарено минало?
С лице на друг,
но с име на роднина.


Дръж ръката ми, отче Йоане!
Свирят влакове, свършва мастилото.
От небето останаха враните,
а от думите – само фалшивото.
И животът се спусна по хълма,
оживял след целувки и приливи…
Дръж ръката ми, отче Вълшебнико!
Става тъмно и свършва мастилото.
Този белег тежи като белег.
Ослепява и после пониква.
Тишината е подземие.
С безсловесните се надвиквам.
Докъде сме, кажи ми, Учителю?
И дали ще ми стигне силата?
И дали ще ми стигнат очите?
Идва зима.
И свърши мастилото.



Всяка дума е гвоздей
за някой Христос.
Лицемери
си мерят лицата
наопаки.
Не искам да знам
кой ви е нощният гост
на предаването
и на епохата.
Само случайна е тази любов.
Случайна е
само понякога.
Всяка дума
е гвоздей
или пък – знак.
А денят –
коридор от разпятия.
Звъни съвършеният телефон.
Но Гласът е забравил
устата си.
И се забиват думите,
които не чувам,
в дланите на душата.

Българската литература

© 2001 Литературен форум