Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Висенте Верду

Нощта на небето

 

Висенте Верду е роден в Елче през 1944 година. Работи в престижното литературно списание "БАБЕЛИЯ". Автор е на книгата с рисунки "Ако не правите подаръци, ще бъдте убит" (1971), на многобройни есета и на сборника разкази "Герои и съседи" (1989).

 

Когато обърнах внимание на въпроса, се оказа, че имам в себе си около шестотин песети. Шестотин и петнайсет. Беше към два часа сутринта и едно от двете - или купувах пакетче цигари в единствения отворен бар, или купувах кутията мляко за детето. Яд ме беше, че съм се докарал до това нелепо положение, но така или иначе карах колата по пътя към селото без да знам какво да предприема.

Не можех да се върна вкъщи за пари, защото през това време щяха да затворят бара. Не можех и да поискам, по ред причини, да платя допълнително на едното или на другото място. Трябваше в крайна сметка да избирам между цигарите и млякото на прах.

Разбира се, нищо страшно нямаше да се случи на детето, ако прескочи храненето в шест сутринта. Много бебета от бедни семейства се развиват нормално като поемат две трети, а даже и по-малко от това, което получава нашето дете. Нямаше причина за тревога. Ставаше въпрос да се лиши от един-единствен биберон по изключение. Смешно беше да се предполага, че му се нанася вреда. Достатъчно би било, например, детето да има леко смущение в храносмилането, и всеки разумен лекар да препоръча това хранене да се прескочи. Няма да купя кутията "Натива 1" и това ще остане без последствия. Ще купя цигари и детето ще прескочи едно ядене. Въпросът е разрешен.

Мислех си, че е разрешен. Но как да не се опасявам, че стане ли шест, детето няма да се разплаче и не ще ме връхлетят угризения? Как можех аз да оправдая това, че съм дал предимство на собствения си порок пред нуждата от храна на детето си? С какви сили щях да посрещна тази действителност, която, от друга страна, аз сам ще съм предизвикал? Щях ли да бъда в състояние да измисля някаква причина, за да поставя егоизма си над глада на едно дете? Колкото и мъчително да бе желанието ми да пуша, можеше ли да заличи нравственото падение, към което ме водеше неговото уталожване? Съвършено ясно го разбирах. Бях на път да извърша една низост и да се обременя завинаги с постъпка, за която скоро щях да се упреквам. При това без да смятам реакцията на Алисия, ако се върнех във вилата без "Натива 1", но с пакетче "Уинстън" в джоба. Дали тя можеше да разбере това? Дали можеше да го прости? Макар че и тя пуши, а може би именно защото пуши, Алисия можеше да насочи към тази моя слабост озлоблението, до което постепенно я бе докарала моята явна небрежност по време на летуването ни.

Ясно ми беше, че трябва да купя "Натива", а същевременно не успявах да постигна пълно спокойствие. Желанието да пуша се надигаше, щом помислех да го пренебрегна. А защо пък трябваше Алисия да узнае, че аз поставям пакетче "Уинстън" над кутия мляко? Можех просто да й кажа, че не съм намерил мляко. Можех да й обясня, че в аптеката е имало само от онзи вид, който кара детето да повръща. Каквото и да е. А и не беше страшно, ако детето ревне в определения час. Не е лошо децата да плачат от време на време, още по-малко когато причината не е сериозна и е известна. От друга страна, за причината отговарях аз и самото поемане на вината ще се изрази по-късно в по-голямо внимание и привързаност към човечето. Какво повече би могло да иска то за едно пропуснато леко хранене? В крайна сметка нещо, което може да изглежда сега недостойно, ще се превърне в значителна придобивка за него. Така си казах аз. С други думи, започнах да бръщолевя. Защото как да не си дадеш същевременно сметка, че този вид приказки са хитруване, с което прикривам желанието си да пуша? По-достойно би било да приема, казах си аз, че в подобни обстоятелства човекът е такъв. Силата на пристрастяването, колкото и да е вредно то, надделява над алтруистичните съображения. Дори когато са свързани с едно бебе. И на всичко отгоре това бебе е твое дете.

Закон на живота, отсъдих аз. Но веднага съзрях подлостта си. Жена ми сама вкъщи, измъчвана от лумбаго вече трети ден, приготвя тази вечер спагети, докато аз се обявявам за неспособен да се лиша от цигари за няколко часа, и то за да може синът ми да се нахрани. Алисия много рядко искаше да й се помага и сега, когато по изключение бе потърсила съдействието ми, аз се чудех какво да измисля, за да я измамя и да оставя сина си гладен. От друга страна, трудно ми беше да призная, че това проклето положение можеше да се избегне, ако просто бях съобразил да погледна колко пари нося в себе си. А можеше действително да се избегне и ако Алисия кърмеше детето. Много е удобно така. Пращат те в два часа сутринта за кутия мляко на няколко километра от къщи, принуждават те да не пушиш и за капак оставаш с чувството, че си някакъв злодей. А през това време всеки си гледа своето. Аз изпълнявам каквото трябва, но жените и децата много си приличат. Тя казва, че няма да кърми и не кърми. Точка по въпроса. Детето плаче, защото си иска биберона, плаче до посиняване. Все едно, нищо. Аз обаче съм подтикнат да се лутам без покой между безчестието и героизма. Ако Алисия беше на мое място, щеше да купи пакетчето "Уинстън" и, в случай на нужда, да даде подсладена вода на детето в шест сутринта. И готово. Ама детето продължавало да плаче? Хайде още малко подсладена вода и една яка глътка психосома. Толкоз по въпроса. Защо да не постъпя и аз по същия начин? Виждаха се вече светлините на селото и аз взех окончателното си решение. По дяволите царството на майчинството и тиранията на детето. По дяволите шантажа на слабостта и великодушието. Пристигнах и спрях колата. Насочих се към бара. Сложих решително ръка на дръжката и прочетох присъдата: "Затворено".

Бележки и преводи от испански:Мария Пачкова

Българската литература

© 2001 Литературен форум