Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Русков

Господ свечерява своя изгрев

Един поетичен празник

 

Гален Ганев. "Концерт за шапка и перо". Издателско ателие Аб. С., 2000Поетическите обекти в лиричната книга на Галин Ганев "Концерт за шапка и перо", най-общо казано, са: човешкият дух, хуманизмът, красотата и нейните носители – изкуството като цяло и неговите видове: музиката, художеството, поезията, вплетени в образната структура на книгата и въплътени в модерната стилистика на автора, убеден, че "самото слово облича непознат език".

Чрез духа, чийто път към съвършенството е труден, ние можем "да дочуем пулса на Вселената", а чрез визуални внушения и метафорика връзката дух - смисъл се реализира по такъв начин, че се постига всеобхватен хуманистичен патос ("Универсален речник", "Джаз" и др.).

Съвсем естествено хуманизмът се изразява и чрез любовта към ближния, която Гален Ганев защитава с образна обосновка ("И трябва ли да ни разпъне кръст, за да ти станем съпричастни?"). Тази поетова настойчивост оборва тезата, че любовта към ближния нямала стойност, защото я продават като робиня. И тук в гласа на поета прозвучават нотки от нашата класика:

И пред съда на всички времена

гласът ти е гласец в пустиня.

("Сърдечна недостатъчност")

Този скепсис обаче потъва в руслото на хуманистичния устрем, защото "Чрез новия универсален речник/ ще разговарят всички земни твари", поради което поетовата надежда е в това, че "…думата човечен" ще "надживее думичката "варварин". Поетическата теза хуманизмът да прерасне във "висок разум" е постигната с изящни и силно въздействащи строфи като следната:

Дочух плача невинен на цветята,

когато ги строяваха в букети,

крилатата молитва на пчелата

над мъртвото стъбло на всяко цвете.

Морално-хуманистичният заряд на Гален-Ганевата поезия съвсем естествено подхранва естетическата му визия и артистичното възсъздаване на красотата и нейните осъществявания в изкуството. Цялата стихосбирка е просмукана от живителната влага на дълбоко осмисления и образно-плодоносен възпев на красотата. Не случайно от краткото стихотворение "Зима" е взето заглавието на книгата, свързвайки се с друго едно стихотворение, назовано "Концерт". То обобщава чудесно образа и ролята на изкуството:

Изкуството, подобно пеперуда,

напуска остарялата си дреха

и с пъстроцветните криле на

думите

полита към дървото на успеха.

Обяснимо и съвсем естествено е един стихотворец да предаде дори в общи метафорични щрихи образа на поета. Гален Ганев го прави както в отделно стихотворение, така и в отделни строфи от други творби. Този "владетел и просяк в човешкото царство", роден може би "на друга планета", може да ни "дразни със странна естетика", но той… "С лице на Христос и усмивка иконна / напуска олтара. Прекрачва канона." Поради това действията му се окачествяват като еретични и призивът най-често е той да бъде изгорен… Един горчив извод кара автора да обобщи, че "Палачи – дал Господ. Защитници – никой" ("Черна магия").

Не е лек и делът на художника, "захапал ябълката на изменчивата слава" ("Модел"). А меценатът в едноименната творба се взира "от кулата на времето" като привидение. Обръщението към него е с привкус на горчивина, макар изкуството да е безсмъртно:

Когато си отидеш с летящата

чиния на живота

за теб щурците без антракт ще

свирят.

Струва ми се, че нещо по-хубаво, по-признателно и поетично за мецаната не е казвано досега…

Впрочем този успех не е изненандващ, защото самият поет има художническо виждане чрез словото – потвърждение на това е както цялото стихотворение "Огледало", така и отделни стихове и строфи в цялата книга. Подходящ пример в това отношение е следният откъс от "Блато":

Порозовял като фламинго залез

нагазва бавно в рижия камъш.

И жабите, помилвани от дъжд,

възпяват в хор божествения разум.

Всъщност у разностранно надарения поет съставките за изграждане на стиховото слово идват и от другите изкуства – те го подхранват и го правят по-силно, по-въздействащо. Гален Ганев има и великолепно чувство, непогрешим усет и проникновено разбиране на музиката. Това го подтиква с оправдано увлечение към създаване на стихотворения, в които лирически субекти са музикални инструменти ("Виолончело", "Контрабас", в "Реквием" – цигулките…) Така, "Човек и инструмент, в прегръдка слети, /по воля свише бяха и поети" ("Виолончело"). Визуалният възпев на "Контрабас" е кондензиран в следните образи: "Запалваха фенери самотните акорди/ и ниският регистър разпъваха на кръст". Както и: "Великолепен кошер. В дълбокото пространство/ създаваха пчелите безсмъртния нектар". А вътрешната нагласа на Ганев към цигулката (може би любимия му инструмент) го е подпомогнала с виртуозна лекота да създаде стихотворението "Реквием": "Цигулките! Цигулките! Цигулките!/ телата на божествените звуци." Или: "Какви изящни морски раковини!/ Въздишките им раждат пеперуди."

С избраната и успешно защитена образна система поетът си служи и при най-деликатните и интимни (напоследък огрубени, профанирани) човешки преживявания като еротично-сексуалните. Ето един пример за постигане финес в това отношение – строфа от "Мираж":

Внезапен палав лъч се плъзна бавно

по глезена, коляното, бедрото,

премина хълма, устните потърси

и нежно в тях потъна. Аз припаднах...

Гален Ганев борави с богата метафоричност и често постига напълно оригинален поетичен изказ. Освен цитираните дотук стихове и строфи, характерни за неговата стилистика, не се сдържам да изредя още няколко примера в подкрепа на горното твърдение: "Посивялото слънце задъхано тича към залез/ и вечерният шум се прибира с надежда за сън" ("Денонощие"); "Господ свечерява своя Изгрев" ("Празник"); "Цигареното паяче плетеше/ фантазии от бледосин воал" ("Мираж").

След стихосбирките "Градски ден" (1983) и "Роля" (1990) с "Концерт за шапка и перо" (2000) Гален Ганев убедително доказва възходящо развитие, плод на поетическа самовзискателност (вижте интервалите между книгите му!) и все по-обогатяваща се органика на своята лирика. Успехът му е празничен и за взискателния читател.

Българската литература

© 2001 Литературен форум