Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Гален Ганев

 

Шоколад

Дрехата се плъзва...

Аромат на цъфнало какао,
захарна тръстика.
Разнолика африканска реч
къдри океана.

Ето, наближава голотата...

Тъмноок испански ритъм
палмите разлиства.
Обладава тишината
шепот на лимони.

Царствено съблича станиола...

Разтопява мургавото тяло
и поглъща мъжкото му име
амазонка с вкус на шоколад.

А утробата е южен остров.



Страст

В тайната пролука ще се плъзна,
ще притихна в нежната утроба,
по-безпаметен от ембрион.

И разнежен от любов, ще чакам
да ме сътвориш и обладаеш.



Китен

Кристално утро вдига котва,
безгрижно плува късен обед,
прошепва стих гальовна вечер -
във въздуха кръжат амури.

Гърди и ханшове на плажа
се изчервяват от надежда.
Каква богата панорама
от свян и похот и любов.

Китайски рози с дъх на мускус
ловят невидими целувки.
В мига, когато се разтварят
усещам прилив.

Жени, момичета... Морето -
греховен, ненаситен старец -
безмилостно ги обладава
и се завръща в Океана.



Сладолед

Неусетно те целуна, мила!
После те изяде.

Навлажни горещите ти устни,
до езика нежно се докосна
и нататък продължи. Без памет.


Лято

Жена е лятото. Така красива,
че смоците танцуват из житата
и питомните зайци стават диви
и слънчогледите изгряват.

В смарагдовата вечер бликва нежност
от ириси, по-южни от маслини.
По билото на мъжките копнежи
търкулват пазвите узрели дини.

Ухание на сладострастни нощи
до розово луната нажежава.
Червени шапчици поемат кошнички
от вълците, които обожават.

Вековен кладенец опложда корени
във вадите със стройни зеленчуци,
а от небето Бог светулки рони
върху Адам и грешните му внуци.


Тя

Това е съвършената жена.

Червилото полага бавно
нюансите на зрели устни.

Пиявиците на греха
и бенките на самотата
изпиват мрака.

Жадуван летен бриз -
косите меко галят здрача.
Самите те са здрач.

Любовните трапчинки шепнат
опасни тайни.
Полека в тях се спускам
и... изчезвам.

Танцува съвършената жена
с душата на мадона
и гибелната страст на Месалина.


Дюлята

Фантазия. Вълшебният й дъх
природата на кестена възбужда.
И ореха. Безмълвната градина.
Звънливата вселена.

Красива дюля. Розов лебед. Облак.
Щастливите пчели възпяват Бог.
И свещите на нейните молитви
кръщават богомолци.

Безгрижни паячета спускат котви.
От нежния й флирт цъфтят без свян
лалета, минзухари, теменуги
и диви кестени.

А есента - световен композитор -
подрежда кехлибарените ноти
в безсмъртен музикален пасианс.

Българската литература

© 2001 Литературен форум