Има гост и в новия брой на сп. "Кръг". Този път това е Йохана Лиър – поетеса и журналистка от Цюрих, която подготвя обзор на съвременната българска литература.

Това, разбира се, е повод и българите да се запознаят с нейните стихове...

В броя още – "Ти си това, което ядеш", "История за 3-ма студенти" или описание как се прави инсталация – "В залата се носи аромат на ябълка. Звучи запис на остър женски глас, четящ ритмично, безразлично, като че за лекция..."

Провокациите естествено не свършват дотук, защото Ива Лазарова и Росица Пиронска разказват какво се случва – "Когато KNIGA-TA стане държавна политика". Темата, май се оказва по-интересна, отколкото подсказва дори заглавието. Странното е, че младите хора не хвърчат във въздуха, а мислят и за тези нещо, но това е друга тема.

А иначе има теми за нормалното съществуване и гласа на книжните изгнаници и книжните горгони... Следват фрагменти от защити на магистърски проекти на студенти от НХА - "Текстът като текст/ил" и всякакви други експерименти.

Не би било грешка, ако списанието се разглежда като място за словесни забавления и експерименти – това често е по-добрата страна на литературата. А в последно време - и по-популярната.

Артуро Перес-Реверте е авторът на "Деветата порта". Тук няма нужда от пояснения.

"Елегантна и остроумна салонна мистерия за живота, изкуството и шахматната игра... влудяващо увлекателна"- пише "Ню Йорк таймс" за "Фламандският майстор". Останалото е историята.

Ключът към две убийства в артистичния свят на Мадрид се крие в картина от стар фламандски майстор. В края на петнадесети век художникът превръща своята картина "Шахматната партия" в ребус, чието решение може да разкрие тайната около убийството на един средновековен благородник. И да промени няколко реда в учебниците по история.

В края на двайсети век една млада жена – реставратор на художествени произведения, един търговец на антикварни предмети и един ексцентричен шахматист обединяват усилията си, за да разрешат загадката. Оказва се обаче, че тайната, закодирана в картината преди пет века, не е загубила смъртоносната си сила.

Следва разгадаването на загадката. Залогът е човешки живот. Противникът, разбира се, е неизвестен.

Според критиците "Книгите на Артуро Перес-Риверте са едно от най-изисканите удоволствия, предлагани от съвременната белетристика."

Книгата е издание на българо-американското културно общество "Алеко", което е основано през 2000 година в САЩ от група български и американски интелектуалци с идеална цел подпомагане на културния обмен между двете страни.

Следователно – книгата "Тъмно пристанище" е резултат от започналия вече обмен.

"Поезията като пътешествие в света на сенките? След Одисей, Орфей, Еней, Данте...?" – задава въпрос Катя Митева. И отговаря – "Рисковано. И някак нетипично за американски поет. Типично обаче за Марк Странд. Дори ранните му стихотворения са опит за прочит на знаците на отвъдното в света, който споделяме приживе...".

Преводът на стиховете е дело на Катя Митева. Редактор на книгата е Кристин Димитрова, която дълго време работеше за по-доброто представяне на Марк Странд пред българска публика.

Контури от минал живот, сенки, пътешествия към хоризонта, увисналата луна или пътешествие към самата поезия. Особено красноречиви в това отношение са думите на самия Марк Странд: "Аз не съм се влиял от Данте, което не е добре. От друга страна, не съм сигурен какво точно би могло да бъде неговото влияние и ми се струва малко странно, когато прочета някъде, че някой от моите съвременници бил повлиян от Данте. Звучи внушително. Смъртта обаче, която е много по-достъпна, която е винаги тук или там, зад ъгъла, винаги ми е оказвала влияние. Искам да кажа, че смъртта е нещо познато... Всъщност обаче имам предвид нещо друго – смъртта е в основата на лирическата поезия."

Оттук нататък следват стихове.

Темите за изначалното мистично чувство у човека и неговото развитие във времето, величието и езотеричното знание, напредъкът на цивилизацията, необятния космос, енергия и още, и още... Това е една по-особена книга.

"Изненадващият успех на книгата "Колелото на съдбата" ни поощри да продължим и да задълбочим разговорите с Учителите от "Акаша" – пишат авторите на книгата.

Подробно са описани основите на физическото битие на Вселената – "Материята е съставена от чиста енергия", въпросите за границите и безкрайността, както и "Сто въпроса за човешкия мозък. Не са подминати и по-щекотливи въпроси, например - НЛО – въображение или реалност? Как се придвижва НЛО. Хуманоидите – прилика и различие с човешкия разум", както и особено актуалните въпроси с какво сме уникални във Вселената.

От значение е кои са членове на кръга "Дуло" – Мариана Иванова, Петя Динева, Мария Ножарова / наричана от всички "маме" по откровенията на Владимир Зарев/, Илия Логинов, Любка Крумова, Белла Николаева...

Като ключ към книгата могат да послужат думите на Владимир Зарев: "...смисълът на това познание е насочен към хармонията и доброто, които са заложени във всеки от нас. В него няма нищо задължително, вие сте в правото си да го приемете или да го отхвърлите, изборът, свободната воля е част от най-интимната ни човешка божественост... Ние все още не можем да надникнем в съвършенството, но е добре да се гледаме в постоянно отдалечаващия се хоризонт с отворени очи."