Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  КултУра!

Ваня Иванова

40 години Гюзелев е любимец на музите

 

Четири десетилетия за него се изписват само суперлативи, независимо къде из най-големите оперни театри властва "внушителният му глас и огромен артистичен дар". "Звездата на спектакъла бе Н. Гюзелев": ...най-забележителен изпълнител, незабравим Пимен, Борис и Досифей от новите постановки на Миланската Ла Скала"; "Гюзелев в "Атила" е сред най-добрите"...

Стотици подобни отзиви подчертават завладяващото актьорско присъствие и благородство на гласа на българския бас Никола Гюзелев. Връщайки се към началото на триумфа, белязан с щедрите дарове на музите, струва си да припомним: някак изведнъж, за две-три години изгря звездата на певеца "с умело поставен красив глас." През 1960 г. с отличие защитава дипломната си работа в Националната художествена академия, предричат на многообещаващия творец успешно бъдеще. Но съдбата е решила друго за 24-годишния художник - среща го с именития певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. И понеже от ученическите години свири на цигулка, пее, рисува, без него не минава ни една художествена самодейна проява в родния град Павликени, Никола Гюзелев не се колебае да стане ученик на проф. Бръмбаров. Благословена ще е била срещата им, защото даровитият певец точно след година дебютира на сцената на Софийската опера - 25-годишният Никола Гюзелев е Тимур в премиерния спектакъл на "Турандот". Затова за работата си с маестрото не веднъж с благодарност изрича "Той шлифова тон след тон, фраза след фраза канарата в гърлото ми, за да стана неусетно господар на своя глас." Веднага след Тимур е Миха от "Продадена невеста", отец Гавраил от българската опера на К. Илиев "Боянският майстор". Лауреатът от Хелзинки заедно с професора си достига нов връх - с ролята на крал Филип II от "Дон Карлос" Никола Гюзелев печели в жестока конкуренция златен медал и Първа награда от II международен конкурс за млади оперни певци през 1963 г. А е само от два сезона на професионална сцена. Името на младия красив бас гръмва по света, все по-често с най-големи букви и начело на афишите на водещи оперни театри от Европа, Америка до Япония. Невероятното, щастливо съчетаване на художник и певец вае, покоряващи публика и критика, музикални образи. Оперните са над 70, а колко още са партиите в кантатно-ораториалните творби от класиката до съвременните шедьоври, колко са и записите, останали в златния фонд за поколенията. Неговият незабравим Филип II са аплодирали в 40 постановки из Северна и Южна Америка, Европа, Япония. Навсякъде трудната партия бляскаво е защитена по удивително нов начин. Така е и на родната софийска сцена - уж е познатият ни от минали спектакли крал, а нещо ново и в гласа, и в жеста, внушението се усеща и те кара да изтръпваш пред този тираничен, но и трагичен образ. Сред любимите е на певеца, защото избра за юбилейната си вечер да изпълни прочутия монолог и сцена от "Дон Карлос". Избра и сцената със смъртта на Борис от "Борис Годунов" (музикалнодраматичен шедьовър на руския гений Мусоргски според думите му) да поднесе на публиката. И сякаш да напомни колко отдавна на националната оперна сцена не е поставяна и тази творба, а и други прочути и търсени и днес на Запад руски музикално-сценични творби. Ролите на Гюзелев са наричани "еталонни", "гюзелевски". И може ли да има по-възхваляваща оценка за неговия недостижим талант от признанието на световноизвестния диригент Генадий Рождественски: "Не се е раждал и няма да се роди певец, който така дълбоко и вълнуващо да пресъздаде най-руския от всички образи - Досифей...".

Красивият глас, покоряващият артистизъм на юбиляра и днес радват меломаните у нас и в чужбина. Щедро дареният ученик на маестро Бръмбаров сам вече се радва на успехите на свои ученици. Един от тях, Владимир Стоянов, стъпи и на сцената на Миланската Ла Скала, дори бе предпочетен от този театър за гастролите им миналата есен в Япония. Най-младият бас в историята на Скалата, стъпил едва на 22 г. е Орлин Анастасов, работил също, макар и за кратко време с Гюзелев. И сред десетките роли Никола Гюзелев сигурно най си обича тази на щастлив баща (вече и дядо), горд от постиженията на двамата синове художници и красивата дъщеря Адриана, отличничка в римски колеж. През август певецът ще срещне нов юбилей - 65-годишнина. Да му пожелаем още дълги години все тъй щедро да ни дарява прекрасното си изкуство.

 

Българската литература

© 2001 Литературен форум