Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Младен Енчев

Да избягаш от рая

 

Красимир Вардиев. Бордюр. Свободно поетическо общество, София, 2000.Това, че първата книга на четвъртокурсника от Шуменския университет Красимир Вардиев притежава тези качества личи още от онези дискретни, но здрави връзки, обединяващи нейното заглавие със стоящите под него текстове. Всъщност пълния си смисъл заглавието реализира едва след прочита на едноименното стихотворение. Дотогава то само очертава градското пространство като топос в художествения свят на книгата и подсказва идеята за границата и рамката, зададена в нейната философска абстрактност. Прочитът на стихотворението разширява тези значения по линията на сложните отношения в опозицията художествено - нехудожествено. Бордюрът несъзнавано се асоциира в рамката на картината, определяща света на изкуството от този на физическата реалност, става знак за пресътворената фикционална реалност, става знак за пресътворената фикционална действителност и напомняне за нейната ограниченост и вторичност. Същевременно каламбурът с ordure (фр. нечистотия, смет, прен. цинична дума) от една страна играе с иронично обективната визия на автора спрямо собствените му стихове, от друга, квалифицира естетическия конформизъм като социален феномен, от трета - подсказва, че бордюрът рамка, в която поетът е вписал света, не преследва баналната му декорация.

бордюр сложи

ръб на небето

да има завършек

граница някаква

контрасти да има

по-добре да изпъква

в очите да влиза

очевидно да става

да го харесват

да го печатат

име да ти излезе

пък то небето

кво му пука за тебе

Озарена от несъзнавана романтична памет, книгата изследва ръба на докосване между рамка и картина, а защо не и между бордюр и асфалт, там където картината събира своя прах, а улицата своите боклуци. От навятата покрай "Бордюр"-а плодоносна (вж. А. Ахматова) смет са израсли, "не ведая стыда", 22 стихотворения, обособени в четири цикъла. Смисълът на тези цифри става ясен, когато се разположат между откриващия стихосбирката раздел "Космогония" и завършващия я "Есхатология". Тогава 22 се превръща в провокиран сбор от две двойки, за да повтори още веднъж числото на стихотворните цикли - 4 - числото на универсума.

Едва ли са нужни повече сигнали, за да се разбере, че Кр. Вардиев митологично се опитва да сътвори свой свят. Това, изглежда, му е наследствена амбиция, след като в стихотворението "Добрият син К." доста ясно и малко нескромно посочва, че е плод на законния брак между майка домакиня и баща - Пазител на Едемската градина. Дядо му пък е създателят на баналната ни вселена с нейния надуваем полиетиленов рай, в който единственото истинско нещо като че ли е змията. Като всеки добър син, и добрият син К. търси своето личностно утвърждаване най-напред в противопоставянето и конкурирането на демиургичните дела на предците. Това може би е и скрито инцестуозната причина Вардиев да се опитва да избяга от него и да построи свой космос, съперничащ с този на Отца Му. Строи го по стара семейна рецепта - с въображение и думи, а за да го различи от изконния, го огражда със собственоръчно маркирания бордюр на метафорите. Населява го с библейски и литературни персони. Те са предпочитаната компания на лирическия му Аз, търсещ разбирането за себе си в калейдоскопа от културни сюжети, обитаващи читателската му памет. Ако повярваме на Елиаде, който твърди, че човекът придава реалност и трайност на своята съдба в намирането на нейните митологични аналогии, то лирическият субект на "Бордюр" търси усещането си за реалност в литературната митология. Скритите и явните цитати, дискретните позовавания на Пушкин ("Заслуги Ноеви"), Кафка ("Насекомско"), Екзюпери ("Романтизъм след Екзюпери"), Дебелянов и Ран Босилек ("Онова"), и т.н. отварят широко границите на поетичния му свят, присъединявайки към него все нови и нови смислови територии, откъсвани от онтологично подредената вселена. Подобно на палаво дете, седнало на уличния бордюр, авторът се забавлява да си играе с ценностите и правилата на традиционната култура и, както във всяка игра, прави това не да ги отрече, а да ги адаптира към собствената си светокартина. Изнасяйки шегата с ценностите в пространствата на играта, Кр. Вардиев като че ли иска да се убеди в тяхната стабилност и непреходност в извънигровата реалност.

Ако решим обаче да четем книгата само в контекста на постмодернистичната игра, ще направим сериозна грешка. Тази игра е необходима и важна в рецептивната нагласа към нейните текстове, но все пак е само аспект от една много по-задълбочена и добре организирана комуникативна стратегия. Тя определя или нюансира емоционалната атмосфера на стихотворенията, задава смисловите им перспективи, дискретно разгръща тяхната проблематика. Подчертаният лудически пласт на книгата не крие, а по особен начин изтъква сериозните въпроси, които тя поставя. Несъзнаваното усложняване на простите човешки отношения с другия ("Съжителство"), репресивните контакти на обществото с индивида ("Строителни работи"), модерната алиенираност ("Насекомско") и нейното изживяване в носталгичния блян по детството ("Онова") са само част от нещата, които тревожат съзнанието на автора, карайки го повече да задава въпроси, отколкото да предлага отговори. Точно това вътрешно неспокойствие, което излъчват неговите стихове, придава на цялата стихосбирка пълноценна комуникативност. Книгата предоставя на читателя възможности ненатрапчиво да общува по проблемите на своето съвремие, почувствани и разкрити оригинално и нестандартно, което ги прави особено активни в мисленето на реципиента. Зад външната безцеремонност и дори цинизъм в позициите на Вардиев се долавя един несигурен и раним романтичен дух, копнеещ за хармония в битието и в отношенията между хората. Затова и в поетичния му свят "досадницата надежда" продължава да съпътства човешкия живот, защото без нея той би загубил своята хуманност и, значи, своя смисъл.

"Бордюр" несъмнено е една завършена в композиционно отношение книга, събираща немного, но талантливи стихотворения. Тя привлича с искреността на чувството, с културата на автора си, с умението му да експлоатира поетичната форма, да мисли асоциативно и метафорично.

Българската литература

© 2001 Литературен форум