Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Милена Фучеджиева

Правилното отношение към нещата

 

"Добър ден!"

Двойка квадратни хора с квадратни глави и квадратно поведение нарушават перфектната сфера на творческото ми вглъбение. Те са мъж и жена, но са толкова дебели, че половите белези на жената са просто възходящо продължение на корема й. Тези на мъжа сигурно са миниатюрни и загубени под планината на неговия.

Кевин го няма, за да се хвърли да им задоволява жаждата за знания с факти, без които е трудно да живееш пълноценно. Например: "Да, това са изумруди и цената им е 65 хиляди долара. Не, това са черни перли от южните морета. Не, за 20 хиляди едва ли ще намерите перли с диаметър 17 мм, тези струват 180 хиляди".

И тъй като очите на двойката заблестяват с квадратен, хищен блясък при гледката на количеството скъпоценни камъни, злато и платина, което пък е част от моето квадратно ежедневие, аз им хвърлям усмивка, достойна за Джим Кери и обратно доволно се набутвам в перфектността на вдъхновението. Това ми напомня на едно документално филмче, което показваше механизма на забременяването и там, така, много доволно и жизнерадостно един сперматозоид успя да се навре в кръгличката, съвършена яйцеклетка.

Квадратите продължават да пръхтят от възбуда и да се взират в скъпоценните камъни, които са толкова ярки и червени, и розови, и сини, и зелени, че за да ги харесваш трябва или да си поет, или парвеню, или човек, загубил връзка с реалността. Когато бях малка, си играех с една кутийка, пълна с разноцветни изкуствени диамантчета. Майка ми беше ходила в някакъв завод за стъкло в Чехия и ми ги беше донесла от там. Те си бяха истински съкровища и аз дълго вярвах, че червените са рубини, зелените - изумруди и т.н. Държа да отбележа, че бях на около четири години и като пораснах, слава Богу, придобих правилно отношение към нещата.

Междувременно Кевин ми се обади от Лас Вегас да ми каже, че г-жа Ф. Дж. е била толкова щастлива, че е спала с новия си 35-каратов диамантен пръстен, който тя вчера купи за 1 милион долара. Представям си какви сънища сънува! Сигурно там диамантите са като яйца, нали сънищата са преувеличена действителност или може би потиснати желания.

Двамата ми се усмихват през мъглата, която пускам като сепия, за да се крия от отегчителните форми които някои човешки същества придобиват впоследствие на известно изкривяване, опразняване, осемейняване, вглупяване, обанкнотяване, зазлатяване и издиамантяване.

Те внезапно си тръгват, усмихвайки се до последен дъх и аз получавам спазъм в стомаха, който заплашително започва да се катери нагоре. Грабвам парфюма от чантата си и го завирам под носа си.

На излизане един от квадратните възхитени вече явно не е могъл да сдържа възхищението си и е изпуснал газ. Силен и отровен.

За да убия миризмата, изпръсквам цяло шише от:

"Романтичен спрей
който ще ароматизира дома ви и
обкръжаващата ви среда.
Лека роса в стаите ви,
гардеробите ви или
бюрата ви,
ще пресъздаде за вас
носталгичната
парфюмирана атмосфера на
Country Inn"

Да бе, да. Но споменът остава, както се казва.

Слава Богу, половин час по-късно идва Даниел Стийл, чиито книги никога не са предизвиквали в мен желанието да съм някоя от героините им, тъй като животът ми, така или иначе, винаги се е лашкал между мелодрама и трагедия. Аз сама съм си царица в собствения си жанр. Но уважавам г-жа Стийл. Тя има четири брака, седем деца, десетки книги и десетки милиони, които сама си е спечелила. Тя е хубава, дребна жена, скромно и елегантно облечена. Най-голямата й екстравагантност са ексцентричните рамки за очила. Очите й са зелени, косата винаги на плитка, или прибрана на нисък кок.

Поздравявам я за последната й книга - историята на сина й Ник, който се самоуби преди три години. Тя е написана с майсторството на голямата писателка и емоцията, болката, любовта и искреността на майката. Една човешка история, разказана просто и достъпно за всеки, за нелечимото и ненавреме лекувано психическо заболяване на Ник. Той е бил чаровен, интелигентен, хубав, талантлив, буен, необуздан, ексцентричен, луд - същество, непредсказуемо и брилянтно като калейдоскоп. Калейдоскопът се счупва и вече никой не може да подреди разноцветните стъкълца в правилна фигура. Ник започва да взима наркотици, за да облекчи болката и един ден от 17-годишния му живот, той се отказва да се бори.

Книгата на г-жа Стийл е написана, за да помага, това не е материал с търговски цели и аз й благодарих за искреността, която не всяка публична личност би имала силата и смелостта да покаже пред света. С написването тя вероятно се е опитала да помогне и на себе си и по реакцията й на моята благодарност разбирам, че е успяла. Тя на свой ред ми благодари и казва, че това е книгата, с която най-много се гордее.

Аз съм я виждала и преди смъртта на сина й и тя беше голям spender на пари за ексклузивни бижута и дизайнерски тоалети. Сега поръча само подарък за своя приятелка и за майка си.

Поговорихме още малко за книгата, аз й разказах откъде съм, коя съм и че също пиша. На тръгване тя сърдечно ме разцелува и аз й казах, че освен, че е страхотна писателка, е и страхотен човек. Очите й се напълниха със сълзи.

Всичко винаги е така неочаквано.

Портиерите докараха колата ми и тръгнах към къщи. Цял ден беше валяло и светофарите светеха особено ярко. След дъжд въздухът е толкова чист, че градът изглежда по-празен, по-пуст, тъжен и самовглъбен.

Карах бавно, мислейки колко би било страшно, ако слънцето повече никога не се покаже. Светофарът беше червен и слушах "Nothing else matters" на Металика. Междувременно вече се беше стъмнило.

"Бъртън Уей" напомня на булевард в Кан, Бевърли Хилс е град, побратимен с Кан. Един руски мафиот ми беше казал, че в красивите сгради с елегантни и охранявани входове от двете страни на булеварда се помещават много escort services, собственост на руснаците. Дали красивите рускини са щастливи в Бевърли Хилс?

Даниел Стийл и нейната болка.

Този светофар е изключително бавен. Асфалтът свети с черна светлина. Nothing else matters.

В черната кола спряла до мен, една руса женска глава, надвесена над скута на седящия до нея мъж, се движи ритмично нагоре-надолу, нагоре-надолу. Мъжът се е облегнал назад със затворени очи.

Жълто.

Зелено.

Българската литература

© 2001 Литературен форум