Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Фрагменти

 

Гласът на Христос

При всеки тревожен вик, писък или плач на дете по улицата ти се сепваш ужасен, сякаш чуваш гласа на собственото си дете.

И в миг разбираш обичта на Бога, небесния ни Баща, Който с неизмеримо по-голяма милост дочува във всеки искрен молитвен вик гласа на Своя възлюблен Син.

 

15.11. 1998 г.

 

Истинската смелост

Ползотворна и величава е само деятелната духовна просветеност. Когато е нахранил и освободил пленената армия на гръцкия владетел Теодор Комнин след битката при Клокотница през 1230 година, българският цар Иван Асен Втори просто е приложил библейското правило: "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го, ако е жаден, напой го" (Притчи 25:21), което е цитирано и в Новия завет (Послание към римляните 12:20).

Мнозина смятат за смелост участието във военната битка, макар че то е подбудено от страх да не се накърни егоизмът ни, от омраза към другите и от неверие в Божията закрила.

Истинската смелост обаче е в това да загърбиш военните оръжия и да нахраниш своите неприятели.

 

 

Изворът на вдъхновението

Когато става дума какъв е източникът на вдъхновението за истинската литература, най-точният отговор е един стих от книгата на пророк Исай, в който се казва: "Аз, който създавам плода на устните, казва Господ, ще река: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля"(Исай 57:19).

Забележително е, че това старозаветно пророчество се е изпълнило в Новия завет. В Евангелието на Йоан Христос казва: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои" (Йоан 14:27).

Това знамение пояснява предмета на Божията милост – Господ Бог изцелява не само тялото, но и духа на уповаващите се в Него. В това е и призванието на истинската литература. Там думите са окрилени от онзи мир, който Бог дарява.

 

22.07. 1999 г.

 

 

Безквасният хляб и плодът на лозата

В Библията безквасният хляб символизира святото, безгреховно Христово тяло. Но той символизира и скромността на Христовия характер. Безквасният хляб не се надига, не изглежда повече, отколкото всъщност е. За него напълно важат думите, с които Господ Бог се представя и в Стария, и в Новия завет: "Аз съм Оня, Който съм"(Изход 3:14), "Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам" (Йоан 8:25).

По същия начин, докато ферментиралото вино символизира греха и буйството на злото (спомнете си стиха: "Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване" – Откровение 14:8), неферментиралият гроздов сок, плодът на лозата, както се изразява Христос (Лука 22:18), символизира неопетнената от грях, проляна на кръста Христова кръв, както и животворната благост на Христовия характер.

 

22.07. 1999 г.

 

Духовната свобода

Изумително е, че Цариградският превод и Цариградското издание на Библията, отпечатано от арменеца А. Х. Бояджиян през 1874 година, още по време на робството, е най-доброто и достолепно българско издание на Библията, снабдено с един великолепен конкорданс под линия, който със своята изчерпателност и далновидно графическо разположение и до днес превъзхожда съвременните издания на Библията дори в най-развитите западноевропейски страни. Очевидно в случая самото издание на Свещеното Писание потвърждава включените в него боговдъхновени думи: "Гдето е Господният Дух, там е свобода" (Второто послание към коринтяните, 3:17).

 

02.02. 2000 г.

Българската литература

© 2001 Литературен форум