Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Бе. И е...

 

Нил Гилевич с Васил Биков и Владимир КараткевичИма доста българи, проявили интерес и посветили голяма част от творческите си сили на някоя чужда култура, на някоя чужда литература и направили много за тяхното тълкуване и популяризиране, за превеждането им и довеждането им до българския читател.

Има, обаче, малко чужденци, сторили в такъв мащаб такова нещо за нашата култура, за нашата литература.

Един от най-пламенните в това отношение, най-дълбоко вникнал в българската словесност, най-талантливо пренесъл силата на българската реч на своя език е видният беларуски поет Нил Гилевич. Неговото свързване с България в студентските му години е спонтанно и случайно, но резултатите са щедри и щастливи. А няма нищо по-важно от тях.

Ако до шейсетте години на вече миналия век на беларуски език са били преведени (навярно чрез руски) осем български стихотворения, от които едно от Ботев и две от Ланков, след това в беларуските книжарници, в списанията и вестниците се появиха романите, стиховете, пиесите, разказите на десетки и десетки наши автори. От П. Р. Славейков и Иван Вазов до младите днешни разказвачи и поети.

Основен двигател на всичко това беше и е Нил Гилевич - поетът, преводачът, професорът, носителят на международната Ботевска награда, който сега навършва 70 години и който казва, че в тържествени случаи, когато се наложи да сложи някакъв знак на ревера си, най-обичал да сложи българския орден "Кирил и Методий".

На тази картина, на която е изобразен с Васил Биков и Владимир Караткевич, художникът го е видял в най-вярното му състояние - силен, устремен дух, минал през много изпитания и готов за още и още полети. Да бъде жив и здрав дълго да им се радва и невероятното му вдъхновение да не стихва.

Здравей, приятелю и честит юбилей!

"Литературен форум"

Българската литература

© 2001 Литературен форум