Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Росица Пиронска

 

на Р.

особено когато
луната ще е само моя
и ще изглежда понаедряла
и изгревите ще са далече
от своето сбъдване
и корените на дърветата
ще са светли като свещници
и всеки фотос ще е отражение
на забравеното в нас
особено тогава
ще тръгна бавно нагоре


на В.

Казваш че скоро ще си отидеш
от този свят
от този град
от тази планина
и прахът ти ще е прах
като прахът на всеки друг
и умората ми ще е умора
като всяка друга
топла и отегчена
това ли ще е краят
няма да се предам на плевелите
няма
ще залича всички улици с посока
на някъде
и ще избухна


на К.

помниш ли какво си говорехме
на брега на Свети Константин и Елена
вземи го в каквото искаш време
в каквото искаш измерение
например във времето на едно
не те обичам вече не те обичам
прости ми че те заяждам
помниш ли
откъм морето задуха вятър и ставаше
все по-силен и по-силен
така че малките декоративни палми
заплашваха да се прекършат
пак ли не ме слушаш
добре тогава с друго ще те занимая
ето
едно дете днес ми каза
хайде да пием чай от небето
и това ли не ти харесва
спряхме се на зелен чай от небето
зелен като палмите
не ме гледай така
прекършиха ли се казваш
казвах ли ти аз
вятърът ставаше все по-силен и по-силен
но ти не спря да отричаш
помниш ли

времето ни изтича


на Г.

сутрини
тъжни улици
хора вървящи бавно
като разсеяни водни лилии
чуват се стъпките им
в които няма ритъм

за нищо тъжни
ей-така
като тропици

Българската литература

© 2001 Литературен форум