Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Открито писмо

 

ДО АКАДЕМИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

 

Иван РадевКопие: Факултетските съвети на Филологически, Исторически, Богословски и Педагогически факултети на Университета

Копие: Катедрите "Съвременен български език", "Старобългарски език и общо езикознание", "История на средните векове", "Нова и най-нова история на България" в съответните факултети на Университета

 

Катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" посрещна с голяма тревога и загриженост към добилата публичност идея за подмяна на българската азбука /"кирилицата"/ в България с латинската азбука.

В подетата кампания много активна е ролята на проф. д-р Ото Кронщайнер /гр. Залцбург/, изразена в практически начинания и в редица негови статии, публикувани у нас и в Австрия. За заслугите му към българската медиевистика, за приноса му като специалист в защита на старобългарския език и ценностите в средновековната ни култура през м. май 1990 г. Академическият съвет на ВТУ присъди на проф. Кронщайнер почетното звание "доктор хонорис кауза" на нашия Университет.

По всяка вероятност през последните две-три години в разбиранията и възгледите на проф. О. Кронщайнер са настъпили съществени промени. Очевидно те го подтикват да даде път на концепции, които са диаметрално противоположни на доскорошните му схващания. А те са несъвместими с традициите, с характера и същността на онова, което определя дейността на български университет, носещ името на създателите на славянската писменост - светите братя Кирил и Методий.

Ето защо в името на академизма и достойнството на двете "страни" членовете на катедра "Българска литература" единодушно настояват Академическият съвет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" да вземе решение за отнемане на титлата "почетен доктор" на проф. Ото Кронщайнер.

 

Ръководител на катедра "Българска литература":

/проф. д.ф.н. Иван Радев/

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА. Текстът на "Обръщението" бе обсъден и приет от катедра "Българска литература" на заседание, проведено през месец. юли 2001 г. Взе се решение да бъде придружено от "Открито писмо" до проф. О. Кронщайнер с копие до Президента на България, М-р председателя и Министъра на образованието; до филологическите факултети на университетите в София, Пловдив, Шумен и Благоевград; до институтите за литература, за български език и балканистика при БАН; до в. "Литературен форум", "Литературен вестник" и "Култура" с молба за публикуване.

до проф. д-р Ото Кронщайнер /Залцбург/,

почетен доктор на университетите в София и Велико Търново, България.

 

 

ГОСПОДИН ПРОФЕСОР ОТО КРОНЩАЙНЕР!

 

Причината за това открито писмо, което катедра "Българска литература" при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" отправя до Вас, е депозираното в Академическия съвет на Университета във Велико Търново "Обръщение" за отнемане на присъдената Ви титла "доктор хонорис кауза". Както едното, така и другото имат предвид изразената в редица Ваши статии негативистична позиция към "кирилицата" като официална азбука и въвеждането на "латиницата" в България, отчитат Вашето днешно отношение към съдбата на българистиката и на българската филология.

Беше време, когато според мнението на българската медиевистика, Вие се нареждахте сред добрите специалисти по български език и литература в чужбина, сред заслужилите радетели за изследване и утвърждаване ценностите на средновековната ни литература и култура в контекста на европеистиката. Формулата "В защита на старобългарския език" - дала заглавие на Ваша публична лекция, отпечатана и като статия, се възприемаше като основополагаща за цялостните Ви възгледи, върху които Вие разгръщахте изследователските задачи и цели на конкретните си текстове.

Както Ви е известно, не за някакви други Ваши прояви или качества, а именно заради заслугите Ви в духа на тези възгледи Вие бяхте избран за "почетен доктор" на университетите във Велико Търново/1990/ и София /1998/, бяхте награден с най-високи български държавни отличия. И не на последно място - бяхте възприеман от цялата филологическа общност като виден представител на българистиката и славистиката в немскоезична Европа.

По всяка вероятност обаче през последните няколко години във Вашите схващания и професионални филологически занимания са настъпили съществени промени. Следвайки ги, Вие започвате да давате път на редица практически жестове, на публикации и пропагандистка дейност, които се оказват диаметрално противоположни по смисъл и насоченост на досегашната Ви работа като славист. Достатъчно е в тази насока да имаме предвид статиите Ви "Значението на българистиката в нашия европейски образователен модел" и "Бъдещето на малките филологии", публикувани във в. "Литературен форум" / бр. 22 от м. юни 1999, бр. 21 от юни 2001/, както и усилията Ви известният с традициите си Славистичен център в Залцбург да бъде подменен с Ваш частен Австрийско-баварски институт за българистика. Допълнителна светлина върху характера на новата Ви "политика" на славист и българист хвърлят публикациите на приемащи /апологетичните статии на Иван Младенов/ и неприемащи я български литературоведи /събраната документация "анти-Кронщайнер" от Александър Дунков/.

Ваше право е, проф. Кронщайнер, да променяте личните си възгледи, да определяте характера на филологическите си занимания, да ги политизирате с една, вече отиваща си и от "речника" на партийните лидери в България фразеология. Но считаме, че в този си вид Вашата позиция се разминава рязко с досегашната Ви практика на българист и славист, като придобива подчертано антибългарски характер и насоченост, като скрито започва да обслужва неидентифицирани мегаполитически цели.

Проф. Кронщайнер, предварително изразяваме съгласието си, че една част от поставените от Вас въпроси предизвикват основателна тревога и се нуждаят от подмяна на парадигмите, от изграждането на нови концепции и форми, съответстващи на глобалните промени в аспектите на политиката, на информацията, познанието и медиите, на филологическото, историографското и културологичното мислене в днешния свят. Сред тях бихме могли да откроим въпроса за съдбата на "малките филологии" /т.е. на малките народи/, изправени пред предизвикателствата на съвременността, както и проблема за иновационните потенции на "славистиката" спрямо нейния изконсумиран вариант, предложен още от 19-и, следван в основните си насоки и през 20 век. В публикациите Ви са формулирани редица верни констатации от етноцентриращ, стагниращ характер, които отвеждат към реални слабости на филологическото познание в България - слабости, някои от които са задълбочени, идеологически инспирирани през десетилетията на тоталитаризма и еднопартийния политически живот.

За съжаление, тези и подобни на тях проблеми, които наистина трябва да заемат мястото си в дебативното поле и на филологическата общност у нас, и на българистите в чужбина, за Вас, проф. Кронщайнер, се оказват само дефинирани, за да съсредоточите основния удар на аргументацията си върху идеята, че българската филология е едно "гето", че тя е лишена от бъдеще, че има съмнително близко и ненужно далечно минало. Вижданията ви с по-общ обхват остават само декларация: "Националните филологии са скучни и безперспективни... Европейските национални филологии трябва да създадат нови концепции за това как да се измъкнат от своите национални гета и да изработят нови, поликултурни модели като се съобразят със своите малцинства, със съседите си, със своята езикова многопластова история и представят тези модели по европейски модел. Досега нито една национална филология не се е справила с тези задачи. Нещо повече, никъде дори не може да се разпознае подобно намерение"/ЛФ, бр. 21 от 2001 г./.

Проф. Кронщайнер, ако това е така, защо не насочите и не наситите с конкретност Вашите предписания към някоя от тях, а го правите и го очаквате единствено от "българската филология"? Нима храните надежда от нея да започне реформирането на всички останали европейски филологии в духа и нормите на "нашия европейски образователен модел"? Т. е. на "Вашия личен", защото никъде в статиите Ви не е указано, че има такъв приет и институционализиран. Впрочем от тях не става ясно какво представлява той - епизодичните подхвърляния не реконструират нещо цялостно. Както не стават ясни и основанията Ви да диктувате с такъв апломб предписания към България от името на Европейския съюз. Според Вас тези някакви си "само около 70 милиона българи, македонци, сърби, украинци, беларуси, които употребяват кирилица", за да се надяват на членство в ЕС нямат никаква алтернатива: "Тези страни трябва за целите на вътрешно-европейската комуникация да приемат латинската азбука".

Проф. Кронщайнер, с тези прерогативи, които са Ви предоставени, е чудно защо малка, осеммилионна Гърция с нейната "азбука" продължава да е все още пълноправен член на Европейския съюз? На Вас ли да обясняваме, че когато се говори за "национална идентичност" сред най-важните и същностни показатели са именно езикът и традициите на собственото минало за един народ? Дали не това е причината наследницата на мощната австро-унгарска империя днес да има такава съдба??

В този си вид Вашите публикации представят една противоречива, хаотично нахвърляна картина, в която реторично, уж в актуален и прогностичен план, акцентно са обозначени проблеми от рода на "нашия европейски образователен модел", "имат ли малките национални филологии все още шанс?", "бъдещето на малките филологии". А по същество изложението се редуцира до усилията Ви да дискредитирате само и единствено "българската филология", без да държите сметка за нейните функции в цялост, визирайки най-вече "българистиката", т.е. нейните проявления в чужбина. Нея и никоя друга Вие категоризирате като "безперспективна" и "скучна", единствено нея изрично посочвате като "гето".

Проф. Кронщайнер, не познаваме Ваши статии - ако имате, ще извините нашата неосведоменост - публикувани в Англия, Португалия, Франция или Испания, в които по същия начин да определяте "английската филология", "френската филология", "испанската филология", статии, в които с подобен безапелационен менторски тон да "поучавате" литературознанието в някои от тези и други европейски страни... Така тези Ваши текстове, появили се в българския печат, обрастват от грубо политизиращи ги презумпции и зле прикрити спекулативни цели, пренатоварват се от Вашите собствени конфликти, ежби и разминавания с личности и институции, с отделни начинания в областта на медиевистиката. Мнозина на Ваше място биха се притеснили от съпоставката на квалификациите, с които характеризирате всички останали "центрове" или "съвети" по българистика и определението, което Ваш съмишленик дава на Вашия частен "Австрийско-баварски център по българистика", който тепърва ще започва дейността си, а вече е наречен "Една българска перла в града на Моцарт" /ЛФ, бр. 11 от 2001 г./.

Другата изненада при прочита на Вашите статии идва от произволното смесване на понятия и техните семантични обеми от най-различни сфери на гражданско-историческия и духовния живот - съжденията Ви с лекота прескачат от строго специализираната проблематика на Българското средновековие към програмите на Европейския съюз и механизмите на мениджмънта днес, единичните Ви примери от старобългаристиката се издигат като показатели за цялостното състояние на българската филология, без да отчитате, че има каталог и равнище на изследванията върху българската литература и език от 18-19 век, от най-ново време. Много е елементарно - но понятието "българска филология" за всеки що годе информиран, е различно и никой не го използва като синоним на понятието "българистика". И друго елементарно разграничение, което произволно заличавате - ние не познаваме пишещ български филолог или историк както отпреди, така и от последните петдесет години/дори и сред най-ортодоксалните марксисти/, за когото "славистиката... да се е превърнала в синоним на русистиката".

Все пак, за да се съди за състоянието на българската филология като цяло, няма как това да стане с примери единствено от историографията върху Средновековието. Впрочем и тук картината, която предлагате, е прекалено тенденциозна и субективизирана, след като изпускате имената на В. Сл. Киселков, Ив. Дуйчев, К. Куев, Ем. Георгиев, Б. Ст. Ангелов, П. Динеков, Д. Мирчева, Ив. Добрев, Д. Петканова, Кл. Иванова с техните издания, а като единствен наименован позитивен факт да посочвате собственото си /в съавторство!/ издание "Старобългарски надписи"...

Налага се да Ви припомним, проф. Кронщайнер, че упреците, които отправяте, слабостите, които изтъквате във връзка със "затвореността" на литературоведческите и историографските проучвания у нас за Новото време - за език, литература и взаимоотношения в тези аспекти между българския народ и дела на "Другия", т.е. на съседните народи - са съвсем произволни. Според нас те издават или безогледно непознаване, или съзнателно дезавоалиране на истинската картина.

За всеки непредубеден специалист, надниквал в миналото, българинът на Новото време се е оглеждал в тази проблематика с необходимата трезвост, сдържаност и толерантност. Достатъчен е примерът /неколкократно използван от Вас/ с рефлексите на българската култура и литература, на литературната и историческата наука, към един от съседните ни народи - гръцкия. Чиста инсинуация или последица от пълно непознаване на фактите е Вашето твърдение, че у нас в този аспект на "културните и езикови/литературни взаимодействия... се отделя слабо внимание". Пълно недоумение буди констатацията Ви: "Вероятно някога някой българин все пак ще открие, ще разпознае и откровено ще признае колко много неговата страна дължи на гръцката култура" /ЛФ, бр. 22 от 1999 г./. Те показват, че Вие изобщо нямате представа за изследванията на учени като Йордан Иванов, Иван Шишманов, Боян Пенев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Александър Ничев, Богдан Богданов, Кръстьо Генов, Стефан Гечев, че не познавате нито една от излезлите в последно време монографии на Росица Димчева, Кирил Топалов, Надя Данова, Афродита Алексиева, Марин Жечев и др. Да не говорим за добре приеманото и преведено на български творчество на гръцки писатели като Никос Казандзакис, Одисеас Елитис, Кавафис, Сеферис, Лундемис, Сакелианос и др.

В същия дух на тенденциозност и спекулативност е маркиран проблемът "българи-румъни", е изразеното Ви отношение към проблемите във връзка с турското господство в България, към фазите, през които преминава историческият ни живот, към състоянието на филологическата и историографската мисъл у нас през последните петдесет години. Буди недоумение Вашата присмехулно-снизходителна визия към такава светла и величава епоха като Българското възраждане, която роди Г. С. Раковски, В. Левски, П.Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ст. Стамболов и Ив. Вазов. Иначе особено словоохотлив, представата за нея изчерпвате с елементарна подигравателна фраза /"През 1878 г. с помощта на руската армия... "се освобождава" от турците. Това било Възраждането"/. Колкото до непропуснатия и от Вас и засегнат с очакваната негативистична характеристика въпрос за русофилството на българина през 19 в. - ако наистина познавате европейската и балканската история, трябва да Ви е ясно, че основната вина за него имат не други, а именно Великите сили в лицето на Англия, Франция и Германия, които тогава водят активна политика единствено в името на целокупна Турция и оставят нашия народ в зависимост от позицията на Русия и нейните войни с поробителя... Оказва се, че от всеки пасаж на статиите Ви по тези проблеми, към читателя тръгва дъхът на мандаринско високомерие спрямо възможностите и постигнатото от българската наука, на негативизъм и амбиция за налагане на собствената Ви, деструктивна и мъглява в същността си гледна точка.

Проф. Кронщайнер, ние също сме убедени, че много от засегнатите от Вас въпроси заслужават сериозно внимание и се нуждаят от преоценка, от нови решения и форми на по-нататъшен живот. Но до тях трябва да се стигне по пътища, несъвпадащи с предлаганото от Вас, защото процесите на глобализация следват своя определена логика, но тя не се сговаря с всичко, което изгражда съвременността. Единственият въпрос, който е кощунствено да бъде предмет на подобни дебати в по-тесни или по-широки професионални среди, е въпросът за подмяна на "кирилицата" с "латиница". Това ще бъде съкрушаващият удар на и така започналия процес на "разграждане" на националнната ценностна система на българина, ще доведе до пълно деисторизиране в мисленето и представите на младото и следващите поколения. В европейския свят от най-ново време не ни е познат случай на "пренаписване" на едно национално минало с принадлежащата му култура, литература, традиции, изкуство и те да съхранят своето живо присъствие в настоящето и бъдещето на даден народ от картата на съвременна Европа. Чудовищният акт с нищо няма да ни приближи до Европейската общност - съюз, сам по себе си не притежаващ чертите на нещо по-стабилно от подобни институции, познати от досегашната европейска практика. Компютъризацията и Интернет, вероятността да улесним отделни чужденци в интересите им към България, са също импровизирани и спекулативно вграждани аргументи в тази насока. Колкото и старомодно, помпозно и ортодоксално да звучи, ние твърдо сме убедени във валидността на формулата: "Има ли и занапред българска азбука, съпътствала хилядолетното ни развитие - има български народ!".

Господин проф. Ото Кронщайнер! Въпросните Ви статии изобилстват от противоречива фактология и тенденциозни, спекулативни обобщения. Засегнахме само част от тях - достатъчни за основанията ни, въз основа на които предлагаме на Академическия съвет при университета "Св. св. Кирил и Методий" да ви отнеме титлата "почетен доктор". Правим го в името на академизма и на достойнството ни на филолози-специалисти, които са се посветили на българската литература.

 

м. юли-септември 2001 г.

Катедра "Българска литература"

при Университета

"Св. св. Кирил и Методий" -

Велико Търново

 


Бел. ред. В откритото писмо от Kатедра "Българска литература" при Университета Св. св. Кирил и Методий - гр. Велико Търново е допусната фактологическа грешка: малкото име на Александър Думков е Димитър.

Българската литература

© 2001 Литературен форум