Литературен форум  

Брой 29 (470), 18.09. - 24.09.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Явор Милев

Бум! - стоим и гледаме

 

Бум! Срути се Световният търговски център в Ню Йорк. Бум! Половината Пентагон го няма. Бум! Самолет се разби в Пенсилвания. Бум! Десетки хиляди загинали, изчезнали и ранени... "Черният вторник" на 11 септември 2001 едва ли ще бъде забравен някога от тези, които са го преживели на място и от онези, които го съпреживяхме от разстояние. Предполагам, че датата ще стане нарицателно, като "Уотъргейт" и "Девети септември".

Веднага след събитията ставащото беше определено като "координирани терористични актове". Вероятно е така. Лично аз се почувствах силно уязвен. Защото тези терористични актове са насочени не срещу "световния жандарм" САЩ. Те са насочени срещу цивилизацията във вида й, в който я познаваме.

Всички световни лидери се разграничиха от атентатите, дори Кадафи, Арафат и талибаните. Но в същото време, когато Арафат предлагаше съболезнованията на сънародниците си на американския народ, същите тези негови сънародници ликуваха по улиците! Може ли някой да ми обясни сега какво представлява палестинският морал, какъв водач е Арафат и накъде е повел народа си? Най-вероятно към заветната цел всеки палестинец да стане "камикадзе", за да отнема живота на неверниците - американци и евреи, англичани и поляци, португалци и българи, канадци и японци, изобщо всички, които са различни.

Тероризмът не е присъщ само на една раса, нация или група нации. Всеки народ има в своята история по някой терорист. Дори и ние, с късата ни история, имаме даже предостатъчно (да си спомним за историята на ВМРО, за "Света Неделя", за "партизанското движение"). Никога обаче тероризмът не е намирал толкова благодатна почва, каквато намира днес в арабския свят. В Алжир продължават да колят неверници. В Либия е ясно какво става - там тероризмът над отделния човек е държавна политика. В Близкия изток почти не минава ден без взрив. Афганистан е тръгнал да се развива обратно - към IX век.

Защо арабите са толкова склонни към тероризъм? Тук вероятно ще се намерят много оплаквачки. Ще кажат: поради бедността им, поради несправедливостите, извършени към тях, поради религиозни и културни особености... Не ме интересува. Нищо не оправдава отвличането на самолет и превръщането насила на хората в него на камикадзе. Нищо не оправдава затриването на десетки хиляди живота. Нищо не оправдава превръщането на десетки милиони хора в пасивни зрители на масово убийство. Боже мой, та доста официално обявени войни са взимали значително по-малко жертви!

Този вандализъм всъщност е поредното предизвикателство към модерната цивилизация. Предизвикателствата към цивилизацията през последните години са много и навсякъде - както чисто политически, така и чисто културни.

Да си спомним, например, какво представляваше Балканският полуостров преди 10 години и какво представлява сега. И то поради безумството на шепа сръбски фанатици и албанския великошовинизъм. А ние стояхме отстрани и гледахме. Даже щяхме да се изпокараме кой е прав - албанците или сърбите.

Да си спомним 1989 година - изпитание за българската цивилизованост. Да, нямаше нито обесени по улиците, нито застреляни. Нямаше и наказани. Комунистите останаха на власт, за да заличат следите от престъпленията си и да ни окрадат до последно. А ние стояхме отстрани и гледахме.

Да си спомним 17 юни 2001 година - с общите усилия на престъпниците и медиите в България беше свалено най-успешното правителство, което страната е имала, и на негово място кабинет образува един клоун от миналото. А ние, мислещите хора, стояхме отстрани и гледахме.

Не е ли вандализъм музиката, която слушат децата ни? Слушал ли е някой от вас т. нар. български рап? По-специално песента "Всичките женки са мои фенки". Това е песен, която се слуша от 13-14 годишни пубери... Та как се отнасяте, примерно, към следния пасаж (цитирам по памет): "Искам да ги чукам всичките... Да им разкъртя путките..." Е, това не е ли предизвикателство към нашата цивилизация? А ние стоим отстрани...

Не е ли вандализъм един от най-тиражните вестници да зове "Стани папарак!" и да призова децата да рисуват любимия си... кечист!

В последните 30-40 дни у нас се забелязва завръщане към един отминал етап. Престъпниците започнаха да се връщат във властта. Мутрите се легитимират отново. "Мултигруп", както изглежда, отново ще изгрее на хоризонта. Медиите са потънали в блажена нирвана и славословят новия ни премиер цар. В същото време същият той и неговите подопечни, се втурнаха не към Европа, накъдето се бяхме запътили, а към... същата онази, покровителстваща терористите, Либия! Председателят на българския парламент отиде да целуне задника на полковник Кадафи! И, след като беше публично унизен от полковника, се завърна триумфално у нас, барабар с внучката на бай Тошо! Нов морал! А ние стоим отстрани!

Като капак на всичко почетен караул от Българска армия (нa която плащам с данъците си), откри паметник на... Тодор Живков! И това било нормално, уверяват ме! Било традиция почетен караул да присъства на откриването на паметници на изтъкнати политици! На изтъкнати политици! Тодор Живков - диктаторът, Тодор Живков - сатрапът, Тодор Живков - комунистическият потисник - изтъкнат политик!

Събитията в САЩ недвусмислено показаха, че цивилизацията е в опасност. Не животът на американеца, а бъдещето на обикновения културен човек в целия свят. Включително и в нашата страна. Но когато цивилизацията е в опасност, е важно да има институции, които да се погрижат за нейното оцеляване. Видяхме, че когато американската демокрация беше застрашена, механизмите за опазването й проработиха, защото имаше кой да ги стартира адекватно. Не зная обаче, какво би се случило, ако българската демокрация бъде поставена пред подобно изпитание.

Българската литература

© 2001 Литературен форум