Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ивица Йовев
(Скопие)

Македония на кръстопът

 

Ситуацията в Македония е, меко казано, тревожна и не са далеч от истината наблюдателите, които твърдят, че страната е на ръба на гражданската война. Тя е поставена пред може би най-голямото предизвикателство откакто се отдели от Югославия и стана независима държава.

Много са въпросите пред политическия елит на Македония и обществото като цяло, но само от отговорите им зависи съществуването на държавата или нейното окончателно разпадане. Един от въпросите е искат ли нейните граждани да живеят заедно и да работят за добруването на страната си? Днес, когато в Македония бушува възможно наложена отвън война, която разрушава всичко изградено до този момент, в зависимост от правилните отговори ще зависи бъдещият мир. В този момент стабилността на държавата е разклатена от въоръжената агресия на косовските албанци, подпомогната и от техните събратя в Македония.

Тук вече остава открит въпросът за лоялността на македонските албанци към държавата и тяхното желание да съжителстват с македоно-българите в общата им родина. Голяма отговорност за поведението на албанската общност в Македония носят техните политически лидери Арбен Джафери и Имер Имери, които със своята деструктивна политика на изолационизъм, егоизъм и нереалистични политически искания подклаждат милитаристичен дух, призовавайки сенките на войната. Тяхната "калашник-демокрация", с която искат да налагат дневния ред на македонското общество, е просто неприемлива като стил и начин на общуване. Албанците смятат, че имат привилегированото право на особен статут в Македония, без да си дават ясна сметка, че няма по-големи или по-малки малцинства, а съществуват еднакви права и задължения към държавните институции.

Като доказателство за неискреността на лидерите на политическите партии на македонските албанци може да се посочи подписването на Призренското споразумение на два легитимни политически субекта от Македония с терористична организация от Косово, с коeто искаха да легитимират и нея като страна на преговорите. Основният източник на криза в региона е Косово, а водещите играчи в генерирането на регионална нестабилност са албанците с техните амбиции да създадат на първо време Велико Косово, което на по-късен етап да се обедини с Албания в една държава. Ако преди време великосръбския национализъм заплашваше целия Балкански регион със своята агресия, то сега се роди още по-опасен - албанският.

Роди се едно чудовище, което сега трудно може да бъде озаптено. Неизясненото положение със статута на Косово и ролята на международната общност, както в областта, така и при решаването на кризата в Македония, може да доведе до остра регионална криза, включително конфликт между съседните съперничещи си държави. САЩ като водеща сила осъзна добре какво означава балканското тресавище и затова президентът Буш забрани на американските граждани да финансират терористите от АНО, както и да се забрани на ръководителите на АНО да влизат в Америка.

Този нов нюанс в американската политика дава надежди за успокояване на страстите у албанските екстремисти и техните свръхамбиции за присвояване на чужди територии. Западът си даде сметка, че със своето толерантно отношение към албанците защитава не техните гражданско-политически права, а обратното - криминалната им дейност, свързана с трафик на наркотици и политически тероризъм. А и в контекста на настоящите събития в САЩ се очаква все по-голяма нетърпимост към общности, склонни към тероризъм. Настоящият модел на междуетнически и мултикултурни отношения в Македония е разрушен безвъзвратно, т.е. пратен е в миналото.

Възможно е изграждане на нови мостове на доверие, разбирателство и толерантност в името на Македония между граждани от различен произход, но без настоящите политици като Арбен Джафери, Имер Имери, Бранко Цървенковски и бившия президент Киро Глигоров. Те са хората, поставили основите на етническите сблъсъци и лошото международно положение, в които се намира страната. Във всеки случай на Македония е нужен нов политически елит, който ще изгради нов обществен модел на съжителство, европейски политически и икономически стандарти без исторически анахронизми и противопоставяне на етническа и верска основа.

Президентът на Македония Борис Трайковски с помощта на постоянния представител на ЕС Франсоа Леотар, френския конституционалист Робер Бадентер и американеца Джеймс Пардю е на път да намери изход от най-тежката криза, в която се намира Македония в своята краткотрайна история като независима държава.

Българската литература

© 2001 Литературен форум