Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Николай Кънчев

 

Той е като основател на държава

Само този, който е свободен, вижда,
че са паднали планинските вериги
и че в пълен ръст са вече планините.

Пременен със стари дрехи, той ликува,
че годината на неговата старост
е годината веднъж на сто години.

Той е като основател на държава,
свързал земните с небесните закони
и развързал сам ръцете на доброто...

С тях посяга към вратите на дома си,
за да се завърне в своето единство.
Той звъни на себе си и си отваря!


Духът на Анибал
се въплъщава в думи


Аз съм в светлина и в Царствата на мрака,
и се появявам просветлен по изгрев.

Трябва да обходя сухата пустиня,
за да я превърна цялата в оазис.

И от Алпите навред ще хвърля поглед,
без да хвърлям свойта армия към друга.

Всичките съдби са сенки на Съдбата,
но над всичко винаги е светлината.

Аз не искам слънцето да се прониже
с първия си лъч, а да е без последен!...


Журито на времето

Само изродът би казал, че се стига
до човешкото израждане без изрод.
Дава път на мравката, и прав й пътя...

Но когато се задъхва в падините,
той не диша въздуха на върховете
и не вижда че съм слънцето зад облак.

Моят златен век укрива под ръждата
на съвремието своите карати...
Аз съм против всеки външен блясък.

Делниците още си шушукат както
журито на времето си шепне първо,
за да си изкаже мнението гласно.


Черната кутия

Аз бях ас на безмоторното летене
и летях със собствени крила до края,
оцелял във восъчната моя зрялост.

Има полети без никакви летища,
но и кацнали на земното летище,
всички мислеха за черната кутия.

Аз летях, дори за себе си не мислех,
виждах само бели облаци, които
се оказваха ята от бели врани...

Ако ли животът ми е катастрофа,
според нечии радари, ще открият,
че и черната кутия ми е бяла.


Задкулисният глас на лунатика

Нощем всичко е според луната
откъм другата страна и ето...

Спящ ловец на змии е изпуснал
нервите си от гнездо на змии.

И, заплувала по гръб, реката
плува с дъното върху вълните.

Да, действителното съществува
недействително, но съществува.

Балерината насън танцува
и танцуват палците наяве..


Мойто вътрешно море

Мойто вътрешно море не е себично:
гледа как чрез провлаците се здрависват
даже най-недружелюбните морета.

Планината се издига над върха си
като негова астрална достижимост,
в мойто вътрешно море не се достига...

Краят на вселената ще бъде ехо
на експлозията в нейното начало,
засега е станала на слух и слуша.

Чува се все още песен на лодкаря
и макар че тя се чува все по-силно,
чак след улов ще е песен на рибаря...


Нощният кошмар на тишината

При такава топла лятна нощ дори и
къщата нощува на балкона, аз съм
легнал в свода върху облачна подушка.

И те търся с глас, за да ти кажа само...
Но задънената улица е всъщност
ушно тъпанче на махалата глуха.

И какво че ако сляза долу на земята
пътят ми към теб ще е павиран с думи?
Има и море под морското равнище...

Ако не ни свързват всички телефони
на планетата, тогава гръмогласно
се провикваме насън през континенти!...


С болеро от камък,
воденичен камък

Аз не знам къде си снася лебедът яйцата,
но се вслушвам в неговата лебедова песен.

Всичко носи се отгоре и отгоре по водата,
без да е достигнал никой до самото дъно.

Както болката спохожда тук-таме телата
само за да провери дали все пак ще я усетят.

Годеник безгрижен, подарил спасителния пояс
на безгрижната си годеница, гледа как тя плува.

Само Шекспир с воденичен камък около врата си
е могъл да види как наистина Офелия се дави!...


През сухия режим за алкохола

Аз, сред толкова пазари на солена риба,
съм накупил на безценица свободно време
и, пил водка, си държа прилепнала устата.

Никакво насилие над думите, с които
би могло да пише за такава силна водка,
че не е за пиене направо от чешмата.

Лятото си знае вече, без да се предсказва,
че годината на неговия край ще свърши
в края на септември и тогава през октомври?

Аз съм в Швеция насън и целият съм станал
вир вода от явната причина за кошмара...
Дъжд вали през сухия режим за алкохола!


В гърлото на вечното изкуство

Винаги животът подмладява
стари мебели и ги продава
на безценица на младоженци.

Но сърцата тайничко се свиват
от предчувствие, че ще потрябва
и сгъваемо легло за всеки.

Кулата от слоновата кост ще
бъде рибената кост, опряла
в гърлото на вечното изкуство.

Времето все още има време...
Радостта на сватбения празник
е река, преляла от пъстърви!


С празни джобове
без никаква стотинка

Толкова е празно на душата ми, че сякаш
съм дете, което си наднича в свойта люлка.

Никой няма да ме забележи, аз се движа
крадешком, раздал богатствата си на крадците.

И сега накрая сe оказвам като всички
безпарични банкови служители в неделя.

Гладните на празната трапеза чакат хляба,
който може би все още е тесто в нощвите.

Вярващият даже на невярващия вярва.
Дажбите на Маркс за мен са нафори на Бога.


Докато броя си дните
с жълтите стотинки

Аз съм склещен като гвоздей, който е забит в
              стената
на плача, от който трябва да изтръгват скрити
                  вопли
и признания за всичко вече чуто и видяно.

Откъде се замърсиха тази сутрин всичките баири?
Подир толкоз угризения най-сетне с чиста съвест
конекрадците са върнали конете на табуни...

А съседът, който само с поглед хвърля ми белтъци,
е спечелил още милион от тотото и иска
да му върна лева, който вчера ми е дал назаем.

Вън вали дъждът, гергьовденският дъжд, и се говори
по поверие, че всяка капка струвала жълтица.
Продавачът на яйца е с пълна кошница жълтъци...

Българската литература

© 2001 Литературен форум