Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  КултУра!

Оля Стоянова

Международният фестивал в Монреал

 

Официалните представители на България в Канада пропуснаха една сигурна възможност да направят добра политика за популяризиране на националната ни култура. Това заявява в открито писмо Иглика Трифонова, автор и режисьор на "Писмо до Америка" - един български филм, развълнувал Монреал, след като беше показан в състезателната програма на престижния международен фестивал, както отбелязва режисьорката. На феста в различни програми са участвали и "Пансион за кучета" на Стефан Командарев и "Посетени от Господ" на Петър Попзлатев. "И понеже съм почти сигурна, че евентуалният ви отговор би кръжал около липсата на средства, лимита на бензин и прочее - като редови данъкоплатец поставям въпроса: ако наистина не можете да функционирате поради финансови причини, не е ли по-добре тези институции да бъдат закрити? Няма ли да е по-честно?" - пита Иглика Трифонова. По думите й иначе излиза, че нещо, което би трябвало да работи за националната кауза, се е превърнало чисто и просто в служебен пост, осигуряващ препитанието на някакъв български гражданин. За престижното и масирано участие на български филми на световен кинофорум, неслучвало се от години, българските медии не сметнаха за необходимо да информират аудиторията си, пише Иглика Трифонова. Тя отбелязва, че от всички държави, които са имали филми в официалната програма, е имало журналисти, за да отразят събитието. Режисьорката пише, че фестивалът е бил истински щастливо събитие за нея. Монреалската публика е изпълнила салоните до дупка при трите прожекции на филма - общо около 3500 зрители. Продуцентката Росица Вълканова е заснела с туристическия си фотоапарат опашките за прожекциите на "Писмо до Америка", които се виели по протежение на цялата улица пред най-старото и най-луксозно кино в Монреал - "Империал". Публиката - почитатели на седмото изкуство от цял свят - приела филма възторжено и станала на крака при финалните надписи, на които звучи разработката на бългаската песен "Пуста младост". Разговорите на екипа със зрителите продължили повече от час. Авторитетната канадска преса нарече "Писмо до Америка" откритието на фестивала. Излязоха още статии, в които за българското кино и за България се говореше с уважение и интерес и с много респект, се посочва в писмото. Изразява се съжаление, че точно по времето на този празник и еуфория авторите на филма е трябвало да глътнат един горчив хап. Колеги ги попитали преднамерено ли е отсъствието на официалните представители на България - българския консул, културния аташе - от прожекциите. В същото време известни монреалски интелектуалци и търговци на изкуство питали продуцентката как могат да се снабдят с покани за българския коктейл. Инстинктът на българите бил да потърсят вината в себе си - защо не са уведомили официалните представители на страната ни навреме. После разбрали от унгарските си колеги, че културните представители на Унгария сами са ги потърсили и са организирали всичко - поканили преса да отразява фестивала и изявени унгарски творци в делегацията, сред които Марта Месарош. За разлика от официалните български представители наши сънародници емигранти дошли от всички краища на Канада, дори от Щатите, за да гледат филма и изрязвали статиите от пресата, за да ги запазят за децата си. Популярният и в Канада наш актьор Климент Денчев звънял от дома си на десетки хора, за да не изпуснат българските филми. Защо всички те и за кой ли път трябваше да се чувстват като сираци спрямо родната си държава? - пише Иглика Трифонова. Иначе, в кръчмата в центъра на Монреал, която едва ни побра след една от прожекциите, ние, българите, празнувахме и въпреки всичко бяхме много щастливи, завършва отвореното писмо.

Българската литература

© 2001 Литературен форум