Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

След Ватерло

С журналиста Христо Христов разговаря Оля Стоянова

 

"Досиетата "Скитник" е третият документален филм на журналиста Христо Христов. През 2000 г. БНТ излъчи "Държавна сигурност срещу българската емиграция", разказващ за единствената "мокра" поръчка на ДС, открита в архива на МВР срещу българския емигрант Борис Арсов, отвлечен през 1974 г. от българските служби от Дания и убит в Пазарджишкия затвор след отказ за сътрудничество. Христов е сценарист и на двусерийния документален филм "Секретното дело за лагерите", излъчен от БНТ през 1999 г. Под едноименните заглавия авторът издаде в книги двете си журналистически разследвания.

 

- С какво е по-различен този филм за Георги Марков от останалите?

- До този момент имаше няколко български документални филма, посветени на писателя Георги Марков, но те разказваха предимно за неговото литературно творчество. Единственият филм, свързан с убийството в Лондон, е на БиБиСи, реализиран в далечната 1979 г. непосредствено след покушението. За да направиш нещо стойностно по този случай преди всичко са необходими документи. Самият аз като съдебен журналист съм отразявал както следствието за убийството на Марков, така и съдебния процес срещу последния началник на разузнаването при Живков о. з. ген. Владимир Тодоров през 1992 г. Тогава съдът прие, че той е унищожил само една част от досиетата на писателя. Хората обаче не разбраха за драматичниото развитие на делото и направените признания на него, тъй като процесът протече при закрити врата. Държа да подчертая, че "Досиетата "Скитник" не е филм за убийството на Георги Марков, а за престъплението - унищожаване на досиетата му в службите, с което се прикриват следите на организаторите и извършителите на покушението в Лондон през 1978 г. Мисля, че хората, които са гледали филма, разбраха кой, кога и защо се е страхувал разработките срещу писателя да останат непокънтати и ги е извадил от архива, за да бъдат заличени. Унищожаването на досиетата е основата, от която може вече да тръгне едно журналистическо разследване и на самото убийство, защото все още са останали доказателства и хора, които могат да разкажат за това.

- Какво е имало в 16-те тома досиета на Георги Марков?

- По думите на магистратите, които са разследвали случая, в тях е бил планът за убийството на Георги Марков. Държавна сигурност е извършила редица мероприятия по ангажирането, подготовката на преките извършители - агентите, които е вербувала за операцията, изучаването на обекта. Имало е и подробна документация за оръжието, чрез което е трябвало да бъде ликвидиран пистателят. Преди покушението на моста "Ватерло" в Лондон ДС е правила няколко неуспешни опита за ликвидирането на писателя. Всичко това се е съдържало в делото му за оперативна разработка, състоящо се от 10 тома, в бившето Първо главно управление (разузнаването) на ДС. Марков е бил разработван и от Шесто управление на ДС по линия на интелигенцията и идеологическата диверсия. Там делото му е наброявало 5 тома. Дисидентът е имал дело за оперативна разработка и във Второ главно управление (контраразузнаването) на ДС, заведено през 1970 г. и прекратено през 1974 г. от един том. Тези материали са били обединени ведно, заедно с делото от Шесто управление след убийството, и свалени в архива. Един ден преди XIV извънреден конгрес на БКП, на 29 януари 1990 г. тези 6 тома са поискани от тогавашния зам.-вътрешен министър Стоян Савов и в пълно противоречие с инструкцията за оперативен отчет са изпратени по куриер, без да бъдат заведени в деловодството на ген. Владимиров в разузнаването, където следите им се губят. Въпросът, на който бившите генерали от ДС няма да дадат отговор, е защо е трябвало да унищожават тези томове, които са най-доброто алиби, че тайните служби от ерата на Живков нямат нищо общо със смъртта на Георги Марков, ако действително в тях е нямало нищо важно, както твърдят самите генерали.

- Колко време продължи работата по събирането на материалите? Какви са основните проблеми, които срещнахте при работата?

- През 1999 г. получих достъп в архива на МВР до разработката срещу емигранта Борис Арсов, когото ДС е направила опит да убие 4 години преди историята с Георги Марков. В неговото дело е запазен план, който указва на агента какво трябва да направи, за да ликвидира емигранта само защото е издавал едно списание, в което остро е критикувал режима в София. След това реших да потърся дали няма някакви останали материали за Георги Марков в архива на Шесто управление. И тогава най-неочаквано открих над 25 документа за писателя, които дотогава не бяха известни никому! От тях ясно се виждаше, че Марков е третиран от ДС като един от тримата най-изявени български емигранти, заедно с изменилия офицер от разузнаването Владимир Костов и избягалия през 1974 г. партиен функционер Петър Семерджиев. Открих и документ, в който срещу името на Марков черно на бяло е записано, че е бил убит в Англия. Тези разкрития бяха публикувани във в. "Демокрация" миналия септември. Това показа, че архивът на ДС крие още много факти и тайни, които в бързането през 1990 г. не са били унищожени. Затова и моето мнение е, че когато се говори за граждански контрол над службите, това означава само едно - пълен достъп до архива на бившата ДС. А не както в момента определени среди от управляващите пробват как би реагирало обществото с лансиране на възможността досиетата да бъдат унищожени. В това отношение те не решават проблема с досиетата, а чисто и просто връщат държавата в 1990 г., когато същото предлагаше последният вътрешен министър на БКП ген. Атанас Семерджиев, подписал прословутата заповед за прочистване на всички архиви на службите. Откритията в архива на МВР ми дадоха основание да поискам и разсекретяване на дипломатическия архив на МВнР по случая Марков. Там също открих неизвестни досега документи, част от които показах в "Досиетата "Скитник".

- Актуалана ли е темата за убийството на Георги Марков днес?

Това е случаят, определени среди и хора биха дали мило и драго да се престане да се рови. През последните години обществото бе умело манипулирано от десетки публикации в определени вестници, които изкарваха писателя агент, заровиха се в личния му живот и т. н., без да бъдат подкрепени с нито един документ. Това са обичайните активни мероприятия на хората от ДС, които целяха да "убият" морално Георги Марков. Убийството на Георги Марков винаги ще бъде актуално, докато не се намери някой сериозен политик в България, който да съдейства да се каже истината, колкото и неудобна за страната да е тя.

- Защо от толкова време делото за смъртта на писателя не може да бъде доведено докрай?

- Не само това дело, а всички следствия, образувани след 1990 г., които трябваше да докажат престъпленията на комунизма, в крайна сметка претърпяха пълно фиаско и илюстрираха безсилието на правосъдието ни в периода на преход. Във филма беше много ясно показано, че убийството на Марков е единственото престъпление, което три поредни правителства след оттеглянето на Живков отказват да разследват, лъжейки на дребно британската дипломация. А точно през това време хората в ДС, ангажирани със случая, получават възможност да заличат досиетата на писателя, за да не може да се разбере нищо. За съжаление от няколко години съдебната власт изобщо вече не се интересува от делото за убийството на Марков и неговата съдба е предопределена.

Българската литература

© 2001 Литературен форум