Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Станко Нацев

Човешкият живот е даден, за да се работи

Гостуваме на Негово Превъзходителство Акира Мацуи, извънреден и пълномощен посланик на Япония у нас, и съпругата му Ясуко Мацуи

 

Посланикът в своя работен кабинет. Снимка: личен архивСамурайският меч и кимоното толкова са ми влезли в ума от телевизионните екшъни, че се надявах да ги видя, поне като сувенири, в дома на японския посланик. Да, ама не! - както казваше един приказлив колега.

 

Нито меч, нито кимоно, нито ветрило на гейша.

 

Вместо строгите черти на съвременен шогун посланикът има излъчването на университетски професор, който през телените си очила хем изпитателно преценява що за птица е студентът, дошъл да си вземе изпита, хем с благия си поглед го окуражава.

Съпругата му, със снежнобелия си костюм, съчетава елегантността на европейските дами с традиционното за японците преклонение към нежността на вишневия цвят.

От четирите им деца при тях живее само 14-годишният им син, който за новата учебна година е приет в училище-пансион в Лондон. Трите му по-големи сестри отдавна са извън дома. Едната учи в Австралия, другата през есента ще започне аспирантура в Международния християнски университет в Токио. Третата през май се дипломира в университета в Сан Франциско и сега си търси работа.

Момчето впечатлява със сдържаността си. Ако беше нашенско дете, щеше да се включва, когато му хрумне, в разговора или да се върти на стола с безкрайна досада.

Впрочем не само във възпитанието на децата е разликата между японеца и българина. Според деликатните думи на Негово Превъзходителство Акира Мацуи, това, което трябва да се свърши днес, японците го правят до началото на вечерта, докато българите са склонни да прехвърлят днешната си работа за утре. Различия в начина на мислене посланикът намира и в съблюдаването на чистотата на обществени места, на местата, определени за пушене, и в спазването на уговорения час.

Но това са дребни кусури, които бледнеят пред впечатлението, което г-н Мацуи е добил през тригодишния си престой у нас като дипломат.

 

"Българите са изключително любезни и животът с тях е много приятен",

 

казва той. Когато тръгвал от Страната на изгряващото слънце да заеме високия си пост у нас, му казали, че България е страна на виното, розите и киселото мляко. Сега към това той добавя, че е възхитен от усета на българите към красотата на природата и от сърдечността, с която посрещат гостите си.

"Силно съм впечатлен и от онези дълбоки, богати женски гласове, които те карат да почувстваш дълголетната история на България, добавя посланикът. Има моменти, когато

 

душата ми се разтреперва от плътните мъжки гласове на църковните хорове.

 

Съжалявам, че не разполагам с достатъчно много време, за да се запозная по-основно с българската литература. Що се отнася до живописта, лично аз силно се интересувам от нея и когато имам време, разглеждам картини в художествени галерии, изложбени зали, музеи, църкви. Интересувам се от традиционната живопис, в която е постигната изумителна хармония и е красива за окото."А когато заговори за страстта си да разглежда археологически останки и старинни манастири, отново се появи професорският блясък зад очилата му.

Споменавам, че за да се обгледат следите от 13-вековната ни история, човек трябва да си вземе една година отпуск. Негово Превъзходителство се съгласява с усмивка, която прелива в тема за отпуските.

"Твърди се, казва той, че България се намира в затруднено икономическо положение. Защо тогава са възможни толкова дълги отпуски? Японците дори през лятото не си вземат дълъг отпуск. Все още много мои сънародници смятат, че човешкият живот е даден, за да се работи. А българите са заобиколени от прекрасна природа и се радват на живота през четирите сезона".

Със съпругата си в салона на резиденцията, където двамата често посрещат гости. Снимка: личен архивОбяснявам, че към радостите от живота българите поставят и вкусните гозби. Госпожа Ясуко Мацуи казва, че нашенската кухня допада на вкуса на японеца. "Имам самочувствието, усмихва се тя, че лесно бих могла да направя шопска салата, но тъй като в Япония няма българско сирене ще трябва да измисля някакъв заместител. Освен това тараторът е много приятен през топлите месеци и смятам, че в Япония биха му се зарадвали, ако се поднесе като храна през лятото. Баницата, която правите с различен пълнеж, е чудесна в комбинация с чай. Тя също е вкусотия, която би се харесала на всеки мой сънародник, но аз трябва по-добре да се науча как се точат фините кори. Японците всеки ден си подбират меню от комбинация на японска, френска, италианска, корейска и други кухни.

 

Като се завърна в Япония ще прибавя и няколко български ястия."

 

От българските гозби през есента ще опитат чуждоземните гости, които ще дойдат за Дните на японската култура в България. Интересът на нашенци към духовността на Страната на изгряващото слънце Негово Превъзходителство Акира Мацуи обяснява с общите черти в характера на двата народа. "Ако се върнем назад във времето, казва той, нищо чудно въпросът да опре до националните корени и хромозомите." После стрелката на разговора ни се завърта към Черно море, дето международна експедиция търси "ковчега на Ной". Посланикът не вярва в намирането на следи от "хората на Ной", но с нетърпение ще очаква какво ще бъде открито под пясъка на морското дъно.

Българската литература

© 2001 Литературен форум