Литературен форум  

Брой 30 (471), 25.09. - 1.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Вътьо Раковски

Забранената книга за Сайферт

 

На 23 септември се навършват сто години от рождението на големия чешки поет Ярослав Сайферт - един от създателите, заедно с Витезслав Незвал, Константин Бибъл и Франтишек Халас, на уникалното литературно течение поетизъм в чешката литература. Остави след себе си обичано не само в неговата страна творчество. Стихосбирките "Град в сълзи", "Пощенски гълъб", "Ръцете на Венера", "Сбогом, пролет", "Концерт на острова", "Халеева комета", "Маминка", "Чадър от Пикадили", "Да си поет" и "Обелискът на чумата", както и мемоарната му книга "Цялата красота на този свят", са само част от книгите му, които бележат пътя му към Нобеловата награда за 1984, връчена на 10 декември 1985.

 

Той живя като вътрешен емигрант в собствената си родина. Не е тайна, че неговата поезия стана родоначалник на чешкия самиздат - едно явление, играло силна роля в годините на съветската окупация.

Излязла от перото на поета в края на шейсетте години, неговата книга "Обелискът на чумата" се преписваше на машина и се предаваше от ръка на ръка между читателите. За новата 1972 година тя е разпратена с подписа на автора на широк и небезразличен към поезия кръг приятели и почитатели. Излиза от печат едва десет години по-късно, през 1982, след като се бе появила в емигрантско издателство в чужбина, след като беше се заговорило и извън пределите на Чехия за това едва ли не еретично произведение на поета. И след неизбежното й издаване от издателство "Чехословашки писател" книгата не се намираше по книжарниците.

Имах щастието, след като дълго не бях го виждал, да посетя инкогнито поета в неговия дом на "У Ладронки" 23 в Прага благодарение на чешкия поет Властимил Маршичек, който дойде да ме вземе с колата си от пореден симпозиум в Добржиш. Ако се съди по датата на автографите върху титулните страници на книгите, които ми подари тогава, било е на 2.IV.1982. Тогава получих освен нашумялата и търсена под дърво и камък негова книга "Обелискът на чумата", и "Чадър от Пикадили" и "Да си поет". Три автографа към другите три, получавани през годините от него.

Останал е у мене хубав спомен от това посещение. Закъсняхме. Маршичек ме чакаше след вечеря вън от замъка, в който се провеждаше семинарът. Спряхме далече от дома на Сайферт и се приближихме пеш плахо до входа, който очевидно се наблюдаваше. Запомнил съм белокосата му глава в рамката на прозореца на горния етаж и неговия загубил търпение глас "Где е тен булхар", който напук на нашата дискретност прозвуча съвсем недискретно в априлската вечер. Прости ни с усмивка и с отворена вече бутилка червено вино закъснението. Беше незабравима вечер. Разговаряхме до късно. За какво ли не. Пита много за България, за свои познати от далечните години на младостта. Обичаше да говори за жени. Да разказва спомени. Беше весело. Маршичек го попита вярно ли е това, което пише Иржи Махен, че Незвал е побеснял от ревност, като разбрал, че Сайферт му е отнел за кратко Дора Габе. Било е в ранните години на тяхната отдавна разконспирирана любов. Потвърди без думи. Просто с кимване на глава и мтогозначителна усмивка. Неговата усмивка говореше винаги много.

Върнах се неприлично късно през нощта в замъка. Моето отсъствие не беше останало незабелязано, но нямаше какво да се прави.

Това беше, струва ми се, последната ми среща с този обаятелен поет. Последно писмо от него получих за рождения си ден в началото на ноември 1985. Беше вече разгласено по световните медии решението на Нобеловия комитет за удостояването му с Нобелова награда. Бях се опитал да внуша на някои редакции да пуснат съобщение за това. Напразно. Целият ни печат премълча това събитие. По почерка му от 31 октомври бях познал, че не е много добре, но все пак ми се искаше да не е така. Заговори се обаче, че е тежко болен и няма да може да получи наградата си. И наистина. Макар и трудно, беше все пак разрешено на дъщеря му да отиде в Стокхолм и да я получи вместо него. Няколко години по-късно ще видя на видеофилм импозантното връчване на наградата.

Било е на 10 декември. Точно един месец по-късно, в нощта на 10 януари 1986 г. големият поет на Чехия си отиде от този свят, отнасяйки със себе си тежкото бреме на своя живот. Неговото творчество остана в ръцете на чешкия народ. След награждаването му то бе преведено на много езици. Включително и на български.

Не беше лека съдбата на този изключителен поет. Подписал един от първите "Харта 77", Сайферт бе викан на разпит в Държавна сигурност неведнъж. Журналистът Иржи Ледерер беше осъден на три години затвор за опит да изпрати в чужбина негови стихотворения. Това, разбира се, не сломи духа на поета. Не сломи духа му и по-късното му многократно привикване в Държавна сигурност дори по време на предлагането му за Нобелова награда. През 1981 г., когато се подготвя това предложение, приятели и почитатели на делото на Сайферт решават да изпратят на Шведската кралска академия и на някои чужди издателства негови творби в ръкопис. През същата година те е трябвало да бъдат пренесени от микробус, шофиран от двама французи. Още при влизането им в страната обаче микробусът е задържан, а двамата френски юристи изпратени в затвора. Изпратени в затвора са и много хартисти по този повод.

Две години по-късно на Сайферт е присъдена въпреки всичко Нобеловата награда. Шведският посланик в Прага го посещава в болницата и му съобщава голямата новина. Още на другия ден двама души от Държавна сигурност застават пред болничната стая в бели престилки и не разрешават посещения, освен на най-близките му - съпруга, дъщеря, син. Спонтанно написаното и изпратено от хиляди граждани поздравление остава невръчено.

Това е съдбата на Сайферт още от 1948 г., когато идва на власт Готвалдовото правителство. Следен и наблюдаван от органите, на Втория конгрес на Съюза на чехословашките писатели, напук на всичко това, той е единственият член на този съюз, който се осмелява да издигне глас в защита на писателите в затвора. А те не са малко по това време.

Отиде си колкото оскърбяван от властите, толкова по-обичан от обикновените хора. Не случайно подробната оценка на Нобеловия комитет за неговото творчество завършва с думите: "Ярослав Сайферт пише за един друг свят, по-различен от този, чиито слуги плашат със задушаване и гибел. Той отдаде в своята поезия чест на Прага на цветята и пролетта, така както живее тя в неговите спомени и надежди... Възпява любовта и принадлежи към големите автори на любовна лирика... Възпява жената... Жената е митична личност за него... В неговото свежо и неконвенционално словесно изкуство тя е жива и присъства. Ярослав Сайферт извайва магично пред нас един друг свят, различен от света на тиранията и гибелта...

Неговото дело е дело на освобождението."

Българската литература

© 2001 Литературен форум