Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дарина Сарелска

CNN нe продава американската трагедия

 

Мрежата на Търнър създаде нов мит за несъкрушимата Америка, като разруши стария - за безусловната свобода на медиите

 

В глобалното село на новия век мястото на "Си Ен Ен" като образец на телевизионното правене съвпада с онова пространство в българската приказна традиция, наречено мегдан. А какво видя българският зрител на американския медиен мегдан на 11 септември и в дните след това? Видя патриотизъм, американски знамена, паметни церемонии. Видя героите, а не жертвите. Не видя и трагедията. И не я видя не защото сетивата му са загрубели от балкански битки и конфликти. Не я видя просто защото не му я показаха.

Принципът на американската телевизионна школа "Всичко на екрана" този път намери едно от своите подозирани изключения. Всички ние някак интуитивно предполагахме, че Америка едва ли би била толкова безпристрастно обективна към своите собствени трагедии, както го прави показно извън границите си.

Неподозираното обаче е как в страната - люлка на новата цивилизация, страната на неограничената свобода, една частна, и по същество комерсиална, медия не продаде трагедията - стока, твърде добре котираща се на медийния пазар. "Си Ен Ен" се отказа, сякаш без бой, от свободата си и се превърна в точен проводник на правителствената политика. Отказа се и от чисто комерсиалния си интерес и спря рекламите в продължение на цели два дни, от което загуби милиарди долари.

Още в първия час след удара срещу кулите-близнаци в ефира на световната медия не беше тълпата панически бягащи американци. Не бяха и разплаканите лица на хора, издирващи своите близки. Не бяха и виещите линейки, превозващи агонозиращи полутрупове. Беше президентът Джордж Буш. За да каже, че злосторниците са се провалили, че са разбили стоманено-бетонните кули, но не са докоснали устоите на американската демокрация. И ако не чухме онова познато родно "бронебойни патрони за нея няма открити", то е просто защото 43-ият президент на Америка трудно облича мисълта си в точни думи, а какво остава за чуждоезични рими.

През кабелната империя на Търнър Буш достигна до домовете на милиони хора по целия свят. Сутрин, обед и вечер той не пропускаше да напомни, че Америка ще залови терористите, че ще им раздаде правосъдие, че ще излезе дваж по-силна от сполетялото я нещастие. И чудно ли е тогава как Буш-младши регистрира рекорден рейтинг в американската история. Американците като нация телевизионна вярват на този, който им говори от екрана. Затова и лицата от новините са по-популярни от всички, минали през овалния кабинет на Белия Дом.

Сега "Си Ен Ен" направи от Буш доброто ченге - образ, боготворен от американските телезрители. Той отиде до мястото на трагедията, развя американско знаме, сви юмрук срещу тиранина и след няколко дена - като съвестен американец, пръв се върна на работа с призив да вдигнем Америка на крака.

Замислете се колко за кратко Америка бе слаба. Въздействащото лого от първите живи включвания на "Си Ен Ен" "Америка под атака", след по-малко от 24 часа отстъпи място на другото – "Новата война на Америка". Няма и следа от имиджа на сломена, плачеща и жалваща се държава - новата война на Америка излъчва агресия, сила, мощ.

От екрана плющяха онези тежащи 7 тона американски знамена. Не бе показан обаче и един кадър на 6 000-те пластмасови чувала, поръчани, за да се приберат телата на жертвите. А за американската телевизия не е чужд и принципът "All that bleeds - leads"- Всичко, което кърви, е водеща новина.

Сега "Си Ен Ен" скри травмиращите кадри на разчленени трупове, и това е оправдано. Малко медии в света намират за особено силен журнализъм обезглавяването в ефир. Но "Си Ен Ен" скри и човека, обикновения, страдащ човек. Онзи, който нехае за свещената американска мисия да властва над света и ридае от мъка. Онзи, който се гърчи - ужасен и в същото време щастлив, освободен изпод тоновете желязо на Световния търговски център.

Подходът на световната телевизия щеше да роди една приемливо режисирана действителност, ако приемем за водещ принципа, че фрагментарният медиен образ не трябва да изнасилва сетивата, а само да показва късове от действителността. Щеше, ако глаголът "показвам" /англ. Show/ не беше натоварен именно от американската телевизия с нов смислов заряд в посока - правя шоу. Американските медии, начело със "Си Ен Ен", направиха шоу от всяка човешка трагедия където и да е по света - в Близкия Изток, на Балканите, в Залива, в Русия.

Тогава те продаваха с охота грохналия имидж на сломените световни сили. Въртяха едни и същи кадри на мургави дечица, тичащи с босите си крака около руините на разрушените си домове. Показваха възрастните руснаци, ровещи в кофите за смет до Червения площад. Не скриха нито един елемент от разрухата на онази цивилизация. А от разрухата на своята собствена изградиха нова по-силна представа. Представата за Непобедимата сила. Без мъка, без сълзи, без трагедия. Америка на мускулите, не на чувствата.

В дните след трагедията медиите отвъд океана някак услужливо спестиха коментарите си по темата "защо това се случи". Как спецслужбите, с годишен бюджет 30 милиарда долара, не знаеха нищо за масираната и брилянтно планирана атака? Този въпрос остана встрани от общественото внимание и това не е случайно. Когато една държава е силна и пращи от енергия, каквато Америка се показа след атаките, няма нужда да се търсят отговорни. Виновни са нужни, когато държавата е сломена. Затова никой от шефовете на американските тайни служби не се сбогува нито с поста си, нито с обществения си престиж. Просто медиите не поискаха това. Цялата информационна мощ беше съсредоточена по посока на осъждането на евентуалните автори на терора, без дори да се посочат безспорни доказателства за вината на Осама бин Ладен. Така според една анкета, пак по "Си Ен Ен", от края на септември 78 процента от американците без колебания обвиняват Бин Ладен са случилото се, а само 20 процента имат някакви съмнения.

И това вече не е обективна телевизия. Така властта на телевизията е изцяло впрегната в услуга на властта. И наред с двете кули-близнаци рухна и митът, че свободата на медиите е безспорна ценност отвъд океана.

Българската литература

© 2001 Литературен форум