Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Глория де Фрутос
(Мадрид, 1946)

 

Ще се върне май

I
Натрупвах имена, тъй както някой
колекционира пеперуди, пронизани
от острие от безразличие.
Жестовете издаваха безпокойството
да не знаеш накъде да отправиш хода си,
потънал в лабиринт от чужди сънища.

II
Оставих си обувките на прага на дома си,
плъзнах се на пръсти до стената,
погледнах право в минувача, изпих очите му,
за да изчистя погледа си от асфалт.
Обгърнах кръста му, миришещ на революция,
прилепнал в дънки с празни
джобове, заседнах в мисълта му,
нарече ме повелителка на желанията му
и поехме от града към равнината,
за да сънуваме заедно и пребъдем.
Под открито небе.

***
Понякога любовта е празна снимка,
разкъсана по ъглите на несрещането.
Като тази градина от звезди,
която без пълноводие има две русла.
Лабиринт без изход, твоят хаос
ме залива, и, без памет вече,
подавам оставка от безполезното тяло.

Превод от испански: Рада Панчовска

Българската литература

© 2001 Литературен форум