Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

 

Хавиер Мариас.
Хавиер Мариас. "Сърце тъй бяло". Изд. "Обсидиан". С., 2001

"Сега ръцете ми са като твоите,

но ме е срам, че със сърце тъй бяло съм!"

/Шекспир, "Макбет"/

 

Хавиер Мариас често е сравняван с Габриел Гарсия Маркес.

Редом с това сравнение върви и определението "съвършеният стилист".

Хавиер Мариас е роден в Мадрид през 1951 година и публикува своя първи роман на 19-годишна възраст. В автобиографията на Хавиер Мариас са отбелязани общо девет романа.

Плюс Наградата на испанската критика.

Освен всичко останало обаче испанецът е преводач на Джоузеф Конрад, Робърт Луис Стивънсън, Томас Харис и Лорънс Стърн.

Въпросният роман "Сърце тъй бяло" е преведен на 30 езика. Убийства, отношенията между бащи и синове, както и дълго пазени семейни тайни.

"Сигурно затова ще се оженя утре, по инерция, а може би защото така е редно, а и защото никога не съм го правил, най-сериозните неща се правят, защото така е редно и за да ги опиташ или /а то е едно и също/ защото се оказват неизбежни. Стъпките, които човек прави случайно и без последствия някоя но, в крайна сметка водят до едно неизбежно след известно време или в абстрактно бъдеще и при това положение понякога си фантазираме скептични: "Ами ако не бях влязъл в онзи бар? Ами ако не бях отишъл на оня купон? Ами ако не бях вдигнал слушалката оня вторник? Ами ако оня понеделник не бях приел работата?"

Ето такива въпроси. Ето такива отговори. "Сърце тъй бяло" е най-добрата книга на Хавиер Мариас.

П. К. Чинков.
П. К. Чинков. "Сега ще чуете нашия коментатор". /Записки/. ИК. "Синева". С., 2001

"Сега ще чуете нашия коментатор" всъщност представляват "записки в две части и една интермедия за събития и хора, видени от кръстопътя на множество житейски пътища".

"Настоящата книга възкресява един много популярен на времето си, но напълно непознат на нашите съвременници глас, гласът на първия български политически радиокоментатор Панайот Константинов Чинков. От познавателна гледна точка неговите спомени се оказват важно свидетелство за изясняването на редица моменти от най-новата ни политическа и културна история и особено от историята на българската журналистика" – пишат Ива Бурилкова и Цочо Билярски.

Пе Ке Чинков /както е познат сред съвременниците си/ следва право и философия в София, Мюнхен, Франкфурт и Берлин. Директор на Журналистическото бюро при Дружеството на столичните журналисти, политически коментатор в Радио София, директор на Дирекцията на националната пропаганда.

След 9 септември 1944 г. е арестуван, съден и изпратен на заточение в лагер в Белене. Последните си години от живота Панайот Чинков прекарва във Варна. Умира през 1983 г.

След това името му се споменава само в библиографските справочници за периодичния печат, и то винаги с тенденциозна политическа оценка.

Това, което става ясно, е, че човек с такава биография има какво да разкаже. Следват спомени и книга от 600 страници.


Зигмунт Бауман. "Постмодерната етика".
Изд. "ЛИК". С., 2001

Името на Зигмунт Бауман се свързва с изследвания на социалната теория. Определят го като саркастичен критик и мъдър анализатор на модерността и постмодерността.

И онова, което става ясно още в началото – "Този вид разбиране на ситуацията на моралното Аз, което постмодерната гледна точка допуска, не може да направи моралния живот по-лесен. Най-многото, за което може да мечтае, е да го направи малко по-морален."

Теми за глобализацията и моралните отговорности и етическите правила. Затова е необходимо и уточнението, което се прави в началото – "...тази книга е изследване на постмодерната етика, а не на постмодерната нравственост. Последната, доколкото е взета предвид тук, се отнася до възможно най-обширния списък от морални проблеми, с които мъжете и жените, живеещи в постмодерния свят, се срещат и борят да разрешат – новите проблеми, непознати за миналите поколения или незабелязвани от тях, както и новите форми, които са приели старите проблеми, напълно изучени в миналото."

Оттук нататък следва темата за изконния нравствен императив, човешката близост и "чудовищността" на отчуждените отношения.

Виктор Търнър.
Виктор Търнър. "Ритуалният процес. Структура и антиструктура".
Изд. "ЛИК". София

Това, което си заслужава да се знае за Виктор Търнър, е, че в периода 1950 – 1954 г. той живее сред племето ндембу. Участва в общия живот, научава от първа ръка всички социални, икономически, политически и религиозни практики. Потопява се сред тях. Местните жители го приемат с изключително доверие, според думите му.

Тези преживявания сред племето ндембу обаче са в основата на серия произведения. Най-известното от тях е "Ритуалният процес".

"Подобно на Клод Леви-Строс и другите структуралисти Виктор Търнър се стреми да разкрие динамичните и комбинаторни сили на отделните традиции. Но езикът на обреда и празника е врата към истинските преживявания, а не само духовен склад и възстановителен апарат" – Роджър Абрахам обяснява основни положения в изследванията на Виктор Търнър в изданието от 1969 година.

"Като забавляваше другите и себе си, Търнър поставяше игровия момент в центъра на вниманието си. В ритуала той виждаше действие на "работата на боговете", но работата само в смисъла на начина, по който дадена група развива средствата за канализиране на общите енергии..." Думи на Роджър Абрахам.

След това предстои играта, забавлението, експериментът и изследването "Ритуалният процес".

Българската литература

© 2001 Литературен форум