Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  КултУра!

От директната емоция в музиката ме заболяват ушите

С Дай Фуджикура разговаря Августа Манолева

 

Младият японски композитор Дай Фуджикура е роден в Осака (1977 г.). Петнадесетгодишен продължава образованието си в Европа. Учи композиция в Тринити колидж и в Кралския колеж за музика в Лондон. Носител е на множество първи награди от международни конкурси за композиция, за млади композитори, за композитори на съвременна музика. Софийската публика познава творбите му поднесени от известния пианист Веселин Стамболов, както и от изпълненията на съпругата му челистката Милена Михайлова.

 

- Кой те запали по музиката, от музикантска фамилия ли си?

- Родителите ми не са професионални музиканти. Баща ми свири много добре на пиано, макар и аматьор, а майка ми пееше в хор. Тя обаче ме насочи към европейската музика. Като малък ми четеше книги за Шуберт, Шуман, Бах, често у дома слушахме Моцарт. Пъвроначално учих в традиционно училище, а по-късно ме приеха в най-доброто музикално училище в Япония - Ямаха скул, с пиано. Теоретично бях съвсем неподготвен, даже не ми беше съвсем ясно какво точно говори учителката.

- От 15-годишен си в Лондон, това естествено продължение на европейското ти възпитание ли беше?

- По настояване на майка ми ме изпратиха в Англия да уча езика. Тъй като колежът не беше специализиран за музика, аз си я избрах заедно с композицията като свободен предмет.

- Какво откри за себе си в Европа?

- За първи път в живота си тук, в курса по композиция, учих японска традиционна музика. Усетих, че романтичните немски и австрийски композитори нямат особена връзка с моята личност, не ми доставят необходимите емоции. В Германия слушах изпълнение на японска музика от голям оркестър и разбрах моята природа. Значи необходимо ми беше да дойда в Европа, за да осъзная откъде идвам!

- Кое е по-привлекателното, по-различното в японската музика?

- Традиционно правилата в добрата класическа музика са: басът - много нисък, в лява ръка или чели и контрабаси, а мелодията е горе във високите гласове, в оркестъра - флейта или обой. Има огромно пространство между горния и долния глас, което мен не ме привлича. Обичам всичко да е концентрирано в средата, да е с интензивен, комбиниран звук, както е в японския устен орган - най-често използван в нашата музика.

- Имаш ли пристрастия като композитор към определен тип музика?

- Не мога да свикна с музиката, носител на друго време, друг начин на живот и обноски, колкото и да е написана в стила на композитора, например от ХIХ век или даже преди това. Обичам да преживявам нещата, които се случват днес. Може би затова имам пристрастия към филмовата музика. Тя е актуална, написана във времето, в което живеем. Не знам обаче дали аз бих станал филмов композитор, защото съм прекалено егоистичен. Искам абсолютно всичко да зависи от мен. Изцяло да си избера какво да пиша, как да го направя, а не да се съобразявам с желанията на режисьора. Това е моята мечта. Виждам я реализирана само, ако някой с много пари си позволи лукса да ме покани, за да правя каквото си поискам.

- В композирането ли изявяваш себе си най-точно?

- Не поддържам романтичната теза, че единствено чрез писането на музика мога да изразя чувствата си. Подтиква ме интересът какво ще се случи след като започна. Любопитен е самият творчески процес, веригата от случки. То е като храненето. Не го правиш заради невероятната философска идея, а заради насладата. Какво ще изпиташ при яденето на вкусна храна. Никога не чакам вдъхновение, муза, за което обикновено говорят композиторите. Не вярвам в подобни приказки. Например в Австрия широко известната пътека, по която Бетовен се е разхождал, получавал вдъхновението си и моментално го е записвал на нотния лист. Според мен е точно обратното. С часове се е мъчил над една фраза и след като не му е излизала, казвал "Майната му" и отивал на разходка. Вдъхновението не се получава от дърветата, птичките и слънцето.

- Имаш много интересни, любопитни заглавия: "Замръзнала жега", "Посивяла дъга", "Дълбочината на арката". Как ги измисляш, кога - преди или след като напишеш произведението си?

- Заглавието е като първото впечатление от един човек, като дрехите, които виждаш най-напред. Ако е интересно и хваща окото, хората ще имат желание да чуят и музиката. Човек трябва да отиде на концерт след изпълнения с проблеми ден, много по-лесно ще го направи за произведение с атрактивното заглавие "Замръзналата жега", отколкото заради Соната № 1. Звучи по-приятно. Заглавието е част от идеята, а не точно това, което изобразява пиесата. Често ги взимам от поеми, от книгите на различни автори. Понякога започвам от заглавието, друг път допълнително решавам кое ще пасне най-точно.

- Как ще изглеждаш, ако би направил свой музикален автопортрет?

- Никога не бих поел този риск, пък и няма да бъде достатъчно забавно. Бих обрисувал красива жена, но не и себе си.

- Би било интересно как един младоженец като теб ще скицира съпругата си - българка, при това музикантка?

- Знам твърде много за нея, особено като челист. Тя е свирила мои произведения. Като композитор нося в себе си традиционните японски черти - не изказваме никога емоциите си устно, даже с тялото си не показваме какво точно става. Ние не се прегръщаме и целуваме, когато се видим, както това правите вие. Предаваме силните си емоции, даже в музиката, по заобиколен начин. Обичам всичко да бъде умерено, не директно - нито много солено, нито прекалено сладко. Прекалено директната емоция на Чайковски, Рахманинов ме отблъсква. Получавам болки в ушите, когато ги слушам.

- Каза, че си егоист в музиката, а в живота?

- Има разлика между взаимоотношенията ми с музиката и с любимите хора около мен. Ако действам по един и същи начин, по-добре да си отворя дневника пред всички. Когато пиша музика, не пресъздавам тревогите и емоциите си, тя не е отражение на живота ми. Опитвам се да бъда интересен за публиката.

- Това не е ли вид угодничество?

- Пиша за публиката, но се включвам като част от нея. Слушам себе си, защото знам какво бих искал да чуя. Най-важното е да ми хареса на мен, пък би било чудесно, ако и тя го одобри.

- Българските ти роднини са все професионални пианисти, ще музицирате ли заедно?

- С Милена работим като музикантска двойка далеч преди да се оженим. За мен личните и професионалните ми неща не са свързани, в този смисъл нямат взаимозависимост. Няма да откажа ангажименти да свирим заедно, но не бих ги инициирал сам.

Българската литература

© 2001 Литературен форум