Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Красимира Зафирова

За буквите

 

Искам специално да изразя задоволството си от поместеното във вашия вестник "Открито писмо" на Катедра "Българска литература" при университета "Св. Св. Кирил и Методий" – Велико Търново (бр. 29 – 2001 г.), както и за "Българистика 2001" на Ото Кронщайнер, който, както разбирам, е отвратен от факта, че идеите му не се приемат с овации. Не се спирам изрично на статията му не само защото това е направено професионално и с изключителен такт в Откритото писмо, а най-вече защото ми омръзна подивели "цивилизатори" да ми показват и доказват, че нямам нищо свое, включително името; омръзна ми наши гигантски "умове" да ме подбутват към пропастта на амнезията; омръзна ми да ми хвърлят прах в очите с уверението, че това е скрит очеболец; омръзна ми да ме смятат за говоряща маймуна някои, чиито прадеди са се появили след теорията на Дарвин; омръзна ми да ме използват за изтривалка хора, ратуващи за закриване на шапкарския занаят само защото те няма как да ползват подобни пособия.

Разбира се, проф. Ото Кронщайнер има право да ни препоръчва и радомирската баница да правим по баварски или залцбургски – въпросът е дали ние ще сменим хранителния си режим, за да му се харесаме, или дружески ще го поздравим за шегата и ще продължим да си вършим работата, която на него много му се иска да вярва, че сме занемарили между Х и ХVIII век, но която явно добре сме си свършили, щом като сега му създаваме толкова главоболия.

 

"Слушайте цял славянски народе,
слушайте словото, защото от бога дойде"
"Проглас към евангелието"

"А за това, което ще се случи, когато
изчезне последната буква, не ми се
говори. Защото буквите
(гласовете на надеждата) не изчезват."
Исаак Башевис Сингер

Много се изговори за/около/ във-и-без връзка с писмеността наша и гласове всякакви (мелодични и недотам) се чуха. Кой разбрал – разбрал, кой не разбрал – не разбрал – дебатът си върви като керван изпосталели миражни камили, по който нормалните кучета не лаят. Едва ли си струва да взимам страна в страна, в която спорове наспорил бог, а работата не спори, ама нали нищо човешко не ни е чуждо... А иначе, ясно е, че като огладиш косъма и се огледаш, що да видиш: навсякъде, докъдето поглед стига, все кирилица неразбираема, същински Хадес мрачен!

Но да разгледаме въпроса за замяна на кирилицата с латиница двустранно, както се разглежда староиталийското божество Янус, откъм брадатото и безбрадото му лице, пък после да преценяваме кое е обърнато към миналото и кое към бъдещето. И така: каква би била ползата от подобно начинание за нас? Може би ако започнем да изписваме um вместо ум, Европа внезапно ще повярва в здравия ни разум или ако променим графичния израз на мама в mama, домовете с изоставени деца ще опустеят? А може би, представен с латиница, Паисиевият вопъл "о, nerazumni iurode" най-сетне ще достигне до ушите на ония, които не са имали сърце да го чуят?! Но да видим и другата страна. Как ще зазвучим на света, ако огласим латинообразно, че за нас няма нищо svato (като финтово се избегне алюзията с фразеологизма "кой кум, кой сват")? Може би ако захванем да списваме вестниците и книгите си на латиница, светът ще се плесне по челото и ще си каже: "Къде сме тръгнали без този достоен, смел и неповторим във всяко отношение народ!". Може би той (светът – бел. авт.), инсайтно озарен, изведнъж ще проговори balgarski, както ние сме прописали латински? Може би поначало преградата между България и Европа не беше Шенген, а шантавата идея на княз Борис I, който трябва да бъде деканонизиран, заедно с неговите оръдия, братята Кирил и Методий, за да изтрием позора от челото си, покрил ни като чул – кон след/заради разбиването на триезичната догма? Наистина, трябва или да си върл комунист (нали точно те отстояваха с цената на живота си всичко родно и нито поглеждаха на Изток, нито за интернационализъм милееха), или безнадеждно разпадащ се реликт, за да държиш на грохнал хилядолетен език при положение, че под носа ти израства свежият филиз на новородения, пищящ от здраве и тъпкан с неподозирани потенции латински. Разбира се, работата трябва да се подкара поетапно: най-напред, казахме, Борис I, съмнителните братя и т.нар. Свети Седмочисленици, после (това е много важно) се разпращат писма до всички световни музеи и библиотеки, в които коленопреклонно (както обикновено) и в същото време твърдо (все някога е за първи път) да заявим/помолим всички налични ръкописи и текстове всякакви, писани на кирилица, да бъдат унищожени и по възможност в най-кратки срокове да бъдат съставени енциклопедии, справочници и пр. помагала, за да не тъне цивилизацията в заблуда. Накрая (това е най-лесното) да се организира всенародно (при подходяща празнична нагласа) аутодафе. След изпълнението на тези три точки, предвиждам такъв живот (ама като казвам живот, нямам предвид просто живот, а dzivot), при който всички врати пред нас ще се разтворят, включително небесните, защото нали и в Библията е казано: "Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно."

В някои писания на латинопоклонниците се твърди, че защитници на кирилицата били преди всичко хора, едва умеещи да изписват името си, в отлика от тях самите, които спокойно и със замах правят предимно горното. Нямам честта да знам кого визират, но собствените им, пълни с родолюбива тревога депеши ми дават възможност да си съставя точен техен портрет: Те са с висок интелект, предполагам, поне три пръста над жирафа, което им разкрива неподозирани от миловидното животно полупустинни хоризонти, очертани не от силуетите на жалките хилави акации, които дългошиестата твар мисли за основа на съществуването си, а от огромни петролни кладенци, с чиято помощ това невинно същество може да влезе в крак с новото време, време без съмнение демократично, толкова демократично, че на лудостта се гледа съвършено сериозно, както и следва да бъде, с тази вметка само, ако ми е позволено: лудостта трябва да се лекува, а не да се злоупотребява с нея.

Българската литература

© 2001 Литературен форум