Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Олга Лукас
(Тулуза, 1947)

 

Умните

Умните знаят всичко, затова са умни.
Знаят какво правят,
казват, мислят и чуват.
Знаят какво правя,
казвам, мисля и чувам.
Но освен това знаят
което им е необходимо
и което ми е необходимо,
какво трябва да правят
и какво трябва да правя.

Умните, колко са умни!
Жалко, че не са неми.



Мои скъпи покойници

Мои скъпи покойници:
Днес е вашият празник
отдават ви се почит и внимание,
говори се само за вас,
поселници на гробището.
Тъй да бъде. Моите най-добри пожелания.

Но няма да съм аз, която да участва
нито в церемонията
нито в бъркотията.

Ние сме тези,
които понасяме досадата,
рутината и работата,
тези, които понасяме глупостта,
истеричните шефове, хаотичния график,
общинските наредби,
управлението и безредата.
Ние,
тези, които умираме ден по ден
в на-абсолютното безразличие,
спипани от болката,
болестта, мизерията,
оскъдицата и неврозата.
Ние сме тези, а не вие,
които заслужаваме цветята,
състрадателните погледи
и ежегодното почистване на кожата.
Не, мои скъпи покойници, не.
Няма да побързам да ви посетя.
Няма да измия плочите ви.
Няма да приема тиранията ви
post mortem.
Аз ви обичам, спомням си за вас, скърбя за вас,
но вече вие сте на безопасно място.
Три магически букви ви закрилят:
R. I. P.

Превод от испански: Рада Панчовска

Българската литература

© 2001 Литературен форум