Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Всичката пара отиде в свирката

С депутата и бивш финансов министър Муравей Радев разговаря Милена Димова

 

- Г-н Радев на какъв етап са преговорите на правителството с Международния валутен фонд /МВФ/ и как се очертават перспективите за едно бъдещо споразумение?

- Преговорите са явен, безспорен фалстарт на правителството. Първите провалени преговори с фонда от пет години насам, вероятно с много тежки за България последици. Фондът си замина, без да сключи споразумение при редица параметри и мерки за постигането на съгласие. Когато правителството е готово с тяхното изпълнение, фондът ще се върне, за да продължи разговорите за бъдещо споразумение. Ако различията с нашето правителство са достатъчно големи, споразумение няма да има.

- В какво точно се състоят различията с МВФ?

- Предпочитам да кажа защо тези преговори приключиха по този начин. Според мен има две групи основни причини. Екипът, преговарящ с Международния валутен фонд, явно не е подготвен и е налице неумението му да преговаря с международна финансова институция, каквато е МВФ. Чуваха се най-различни, противоречиви при това, думи – от Николай Василев, от една страна, от Милен Велчев – от друга, от Лидия Шулева – от трета, че фондът е поставен пред свършен факт. С предварително взети решения. Така с фонда не се преговаря. И не можеш да вземеш решение с министерско постановление, след което да се допиташ до фонда за мнението му. Неумението и неопитността – ясно изразена неопитност в тези преговори, е причина за провала им. Но по-сериозният проблем, според мен, е липсата на програма за управление, липсата на ясна стратегия. Три месеца след изборите това правителство няма ясна стратегия за развитието на икономическите процеси през тази година, още по-малко – през следващите няколко години. Това, което прави впечатление и което фондът ясно изрази на заключителната пресконференция чрез Джералд Шифт, беше, че точно липсата на тази ясна програма е основният проблем.

- Правителството, все пак, отчете известни мерки.

- Голяма част от тези произволно оповестени мерки се изключват помежду си. А и основната част от тях са неприемливи и не отговарят, и коренно се различават от принципите на Международния валутен фонд. На последната пресконференция министър Милен Велчев спомена, че не е вярно, че нямали икономическа програма. Да, никой от нас не я е виждал, но той твърди, че именно използвайки тази икономическа програма, е водил преговорите. Това, ако е така, е зле за правителството. Защото, ако те имат някаква яснота, се налага от само себе си изводът, че тяхната програма кардинално се различава от принципите на Международния валутен фонд, от неговите виждания за развитието на процесите в България. Така че, ако това е вярно, и ако правителството продължава да настоява за своята си концепция, то със сигурност фондът няма да сключи споразумение с България.

- Какво ще се случи тогава?

- Няколко неща. Първо, фондът се оттегля от България. И от отговорностите, които досега споделяше наравно с българското правителство. През последните четири години споразуменията, които имахме с фонда, едно едногодишно и едно тригодишно, бяха поети като отговорност от фонда, наравно с правителството. Оттеглянето му означава правителството само и единствено оттук нататък да носи отговорността. Много важна за България, също така, е помощта в подкрепа на платежния баланс. Визираме Световната банка. А какво става с европейските финансови институции? С Европейската банка и най-вече с Европейската инвестиционна банка, които до този момент бяха най-големите кредитори в България, финансирали най-големите инфраструктури у нас…

- Как ще се промени отношението им?

- Отношението на тези европейски финансови институции няма да се различава от това на МВФ и Световната банка. Това е защото няма печат за качество, защото несигурността в България рязко се увеличава.

- А какво става с Европейския съюз?

- Най-малкото ще зациклят преговорите, да не кажа, че ще бъдат прекратени. Защото ЕС има определени изисквания към икономическото развитие на България и като качество, и като срокове. ЕС е много близо до философията на МВФ по отношение на това развитие. Възгледите им са почти идентични. Ако МВФ не е приел програмата на българското правителство, това означава, че ЕС също няма да я приеме. А това означава спиране на преговорите. То от своя страна значи отказ от ползване на предприсъединителните фондове. Това не са кредити. Това са безвъзмездно предоставени на България средства, за да се облекчи процесът на присъединяване. Това ще загубим от това неразумно поведение, ако то продължи. И не само това. Оттеглянето на фонда, с тези няколко съпътстващи оттегляния, за които говоря, ще се отрази, и то много сериозно, върху икономическата активност на българската икономика и върху икономическия растеж. Това е повече от ясно. И може би още една тежка последица – отделянето на тези международни финансови институции означава оттегляне на техните евтини кредити. Те ще трябва да бъдат заменени от друг източник. При очакваща се влошена международна обстановка, при една по-тежка ситуация, картината на платежния баланс се влошава. Всичко това може да бъде променено само, ако България излезе на световния финансов пазар да търси ресурс от там. Но когато финансите й са в ситуация на висока степен на риск тя може да купи такъв ресурс само на голяма цена, с много лихви. Ето, това ще загуби в този случай България. На този пазар ще ни съдерат няколко кожи. Като резултат, външният дълг отново ще се увеличи. Казвам всичко това с много голяма тревога, защото до този момент преговарящият български екип не ми е дал никакви основания да бъда спокоен. Затова повтарям – за да се избегне този тежък, неблагоприятен за България сценарий, най-добре е да престанат да се държат високомерно днешните управляващи, да приемат предложената от нас икономическа програма, която изцяло отразява основната философия на МВФ за тези процеси. Тогава ще може да се сключи споразумение. От друга страна, тази програма вече е материализирана в тригодишна предприсъединителна икономическа програма, която е депозирана в Брюксел. И тя е направена като един основен елемент в присъединителния процес по искане на ЕС. И дано най-после нашето правителство да осъзнае своята самонадеяност, хлапашка самонадеяност, високомерие и тази неподготвеност, която трябва вече да е ясна и за самите тях, че я притежават в прекомерно голяма степен. И нека се вразумят, нека вземат нашата програма, да сключат споразумение с фонда и да продължат успешно преговорите с Европейския съюз.

- Какъв е политическият подтекст на препоръките към днешното правителство?

- Тези много тежки реформи, които направихме в България, тези непопулярни мерки, болезнените неща, които правителството предприе, доведоха до много високата цена, която ние платихме на изборите. Но всичко това беше нужно на България. По този начин доказахме, че интересите на страната стоят по-високо от тясно партийните интереси. Преди нас Виденов не посмя да го направи - замина си позорно. И преди него нито едно правителство не посмя да вземе тези мерки, за да не си замине. Но си заминаваха. Ние направихме промените и си заминахме с ясното чувство за изпълнен дълг.

- Как ще коментирате гласуването на държавен бюджет като за във военни условия?

- Според мен това е хиперболизирано. Едва ли не се драматизира обстановката в България, която някак си някои лоши хора са създали така, че всяко правителство да бъде провалено. Говори се за свръхтежки неща, които ни чакат. Смятам, че това е една много груба измама от страна на днешните управляващи, просто непочтеност. Ако имаше много тежка ситуация в България, то тя беше в началото на 1997-а година, когато ние поехме управлението и се справихме с всички тежести, без да плачем непрекъснато като тях - при най-малкото препятствие започват да се чудят върху кого да хвърлят вината и с кого да се оправдават за своите бъдещи неуспехи. Това не е почтена позиция. Ти си дошъл да управляваш тази страна. Трябва да си наясно как ще го правиш и да имаш отговорността да го правиш ежедневно, денонощно.

- Обвиняват вашето правителство за бюджетния дефицит.

- Днешното правителство има чудесна стартова площадка. Първото полугодие беше приключено по един много добър начин – бюджетно и финансово. И понеже очаквах подобни инсинуации, Министерството на финансите направи пълен отчет за финансовото състояние на страната. Параметрите бяха по-добри от очакваното. Така че правителството има възможността да няма никакви бюджетни проблеми до края на тази година. За съжаление още през третото тримесечие и първото на тяхното управление редица параметри показаха влошаване. Увеличи се много вносът, намаля износът, забуксуваха някои процеси, рязко намаля приходната част на бюджета. Точно обратното на така обещаваните допълнителни ресурси в резултат на затягането на митническата, финансовата дисциплина. Имам чувството, че всичката пара отиде в свирката и много малко остана за самата машина, която наистина буксува. Свидетели сме на един управленски хаос. Държавата сякаш е на автопилот. Виждаме Народното събрание. Вече трети месец в този парламент почти няма един пълен работен ден. Имаме ваканции поради липса на закони. Министрите избягват да отговарят на народните представители в дните за парламентарен контрол, като отлагат. Аз не мога да бъда спокоен, когато такива процеси се развиват в България. Не мога да бъда спокоен, когато управляващите показват немощ – и в Народното събрание, и в правителството, което рефлектира явно и категорично върху преговорите с МВФ.

- Какво е отношението Ви към увеличението на минималната работна заплата?

- То може да бъде погледнато от няколко различни гледни точки. Минималната работна заплата би трябвало да се увеличи, защото много често, особено частните фирми, държат хората си на това заплащане и им доплащат по различни други начини. Така че увеличението от фискална гледна точка е положителен ход. Начинът, по който става, обаче – както го направи сега правителството – е неприемлив. Защото това трябваше да бъде предварително заявено като един елемент на цялостна стратегия за промяна в данъчните закони. Отделен фрагмент, а не отделна мярка, която не е съобразена с останалите и с която фактически се разбалансира сегашното статукво на приходната част и въобще на фискалната позиция. В този смисъл, липсата на тази стратегия е очевидна. Прави се нещо само за себе си. То дори не е остойностено как ще се отрази по целия фронт на икономиката на България. Не само върху видимото, но и върху останалите величини, свързани с минималната работна заплата. Но се получава така, че правителството си наумява едно нещо, прави го и постфактум иска съгласието на Международния валутен фонд, за да докаже целесъобразността на тази мярка – от една страна – и от друга – с какво може да компенсира едно или друго намаление на приходната част на бюджета.

Българската литература

© 2001 Литературен форум