Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Оля Стоянова

За свещените неща във всекидневието

 

Роже Кайоа. "Човекът и свещеното". Изд. "ЛИК". С., 2001Лабиринтът на сложните отношения между свещеното и профанното. А това означава разглеждане на процесите на оскверняване и сакрализация, свързаност и разпад. Идеята за двуполюсността на света – "Трябва да се отбележи, че каквато и дефиниция за религията да бъде предложена, тя обхваща опозицията между свещеното и профанното, макар и да не съвпада напълно с него."

И още – темата за пресъздаването на света, предназначението на разпуснатостта, играта и свещеното, войната и празникът...

"Тези два свята – светът на свещеното и светът на профанното, не са строго разграничени един от друг" – пише Роже Кайоа. "Те взаимно се изключват и взаимно се предполагат. Би било безполезно да се опитваме да сведем противопоставянето им до нещо друго: то се представя като същинска непосредствена даденост на съзнанието. Ние можем да го опишем, да го разложим на съставните му елементи, да създадем теория за него. Но абстрактният език не може да формулира и качеството на дадено усещане."

Роже Кайоа привежда примери за отношенията между човека и свещеното от областите на антропологията, културологията и лингвистиката.

Роже Кайоа дълго време ръководи литературния отдел, а след това и отдела за културно развитие към ЮНЕСКО. Малко преди смъртта си през 1978 г. получава последователно Голямата национална награда за литература на Франция, наградата на името на Марсел Пруст и Европейската награда за есеистика. Тази тройна награда удостоява с почит едно твърде изобилно творчество, което не се изчерпва само с научните изследвания. Най-съществената част от творчеството на Роже Кайоа са "Митът и човекът", "Човекът и свещеното", "Игрите и хората", "Генерализираната естетика".

"Човекът и свещеното" е публикувана за пръв път през 1939 г. Настоящата книга включва още и есетата "Пол и свещено", "Игра и свещено", които допълват основното изследване.

И за накрая – идеята, че "Религията е администриране на свещеното".

И за свещените ритуали, и още, и още...

 

Българската литература

© 2001 Литературен форум