Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Палми Ранчев

 

Леви-десни

Животът му така премина. Винаги до някоя комсомолска душа.
Подвиква: леви-леви. Понякога "десни". Желанието да марширува
още е невинно. Душата марширува, защото й се марширува.
Скоро гласът се втвърдява: леви-леви. Само понякога "десни".
Иначе: леви. Леви-леви. И го поглежда: ще влезе ли в крак.



Колебание

От балкона наблюдава силует: последния за тази вечер.
Бавно минава по улицата. Над него - далечна светлина.
Не е сигурен, че там има живи хора. Дори само човек.
Достатъчна е светлината. Заедно с неясен глас: вятъра.
Познай къде отивам? Отиваш - започна той и се засмива.
После мисли: дума и усмивка? Достатъчни ли са за отговор.



Влак

Не иска да е тук, а там: далеко. Например в нощен влак.
Хипнотизиран от звука на колелата. Не брои траверсите.
Не отчита изброеното. По-важно е да чуе как се движи.
Как прониква в тъмнината. Небрежно звуците да разпилее.



Начало

От високия бряг погледът се издига, полита, носи се.
Движенията имат звук, пейзажът - ехо. Всичко започва
от палеца на левия му крак, посинял в неудобната обувка.
Продължава с море, планини, небе: нюанси на синьото.



Родос

Небето, морето и планините в далечината
изглеждат по-сини, ако се взира от брега
в прозрачната от хладния ветрец картина.
Отказал се отново да я промени с поглед.



Далечина

Не е интересно, че върховете на Олимп
са бели от облаци и снегове.
Но ако бялото е брадата на Зевс,
ще побърза - да си отскубне косъм.



Бряг

Наоколо има толкова подробности. Отблясъкът на слънцето.
Мачти, кораби, въжета. Заливът. В краката буболечка с рогца.
Бърза между песъчинките. Тук изглежда всички са за кратко.
Готови за пътуване: ще си отидат скоро. Сега им е достатъчно
желанието за тръгване. Нехайно с погледи посочват накъде.


Лесна победа

Разминава се с обикновена жена. В пълния както обикновено автобус.
Той, с желание да влезе по-вътре, тя, с намерение скоро да слезе.
Усети корав лакът. И кораво желание да го посрещне кораво,
ако помисли да й стори нещо лошо. Не помисли. Няма да помисли.
И значи, госпожо, точно така трябва. Поуката и смисълът. Или: дали така
трябва?... Госпожо, госпожо!... След като толкова лесно победихте.



Часове

Бродеуй е само дълга улица. Върви в една посока часове,
без да стигне края. И после часове се връща. Без повече да разбере.
Бодуей е само дълга улица. Каквато ще намери във всеки град.
В село. Дори и в планината. Пътеката на Бродуей прилича, ако върви
в една посока часове, и после часове се връща. Без нужда повече
да разбере. И без да се интересува някъде дали е стигнал.



Пътуване

Запознаха се в края на купона. Вече не беше сигурен, че нощта
ще продължи безкрайно. Искаш да отидат другаде.
Където и да е. Само да пътуват достатъчно дълго.
Без особени усилия достигнаха края на града. И там набързо
разбраха, че пътуването завърши. Не беше Голямото пътуване.
Само приличаше. Прекалено бързо пристигнаха.
И вече не искаха да отидат никъде. Тогава ще се върнат обратно.
И отново ще опитат. По-несигурни в какво се превръща
Голямото пътуване. Има ли въобще Голямо пътуване.

Българската литература

© 2001 Литературен форум