Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Луис Санчес
(Валенсия, 1957)

 

Читатели

Някой чете по звездите
по дланта на ръката
по пръстовите отпечатъци
по любовните рани
по утайките от кафе
по усмивката на устните
по картите таро
по вътрешностите на гълъб
по празните страници
по хранителните добавки
по бенките, по ноктите
по ирисите или цялото лице.
Някой чете в автобуса
на плажа, в някой бар
изкатерен на фенер
пъхнат във ваната
на брайл или на есперанто
с лупа или с полски бинокъл
с разголен задник
с шал и чадър
включително между редовете
и при загасена светлина
или на работното място
и даже в библиотека.


Срещи

Изплаква ме погледът ти
във всяка отворена пора
на посърналата ми кожа,
която е населената ти с отсъствия кожа,
докато пръстите ми, наболяващи
от тъй дълго очакване, очертават
контура ти от сенки и жасмини
в подслона на старите спомени.
И устните ти се доверяват на въздуха,
прекъсвайки така отдавнашно мълчание.
Въздишка нажежава паметта:
думи на желание, желания, станали слово,
за да изстискам плътта и погълна костите.
Вече не мародерстват в безпорядъчната нощ
досадни призраци или бродещи духове,
яснотата сложи, най-накрая, ред
сред толкова неяснота
и вечерната й светлина приижда, сега,
за да отпъди скърцанията на дървесината,
за да прогони въображаеми стъпки
или да смълчи гласовете на отвъдното,
защото не съществува друга магия,
освен тази на чувствата.
Назад остана също страхът от осмиване,
гордостта, суетата и самотният хлад.
Вчера почувстваният жив образ,
затлачен пред огледалото,
беше това, което укрих на няколко пъти
под чертата на раменете си;
но днес е действителна следа
на очевидното ти присъствие
тази, която ме утвърждава насила
при взаимното признаване.

Превод от испански: Рада Панчовска

Българската литература

© 2001 Литературен форум