Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Консуело Санауха
(Валенсия, 1936)

 

Времето удържано около надеждата

Точно сега изгрява слънцето.
Днес, когато е почти утре
от нетърпението.
Цялата градина плува и устни
на хиляди гърла крещят слова.
Докато съдбата се развлича над
куркумовите листа, се заглаждат
белезите им от нараняване.

***
Падна изтощеният вечерен хлад
над сенките на града.
Прикапваше Декември вече
по синята коприна на салона
един несвършващ сбогом.
Събрахме бързането
и стана спешно да не се гледаме.
Желанието -
плавателно само наполовина -
се криеше под
леките регистри на коприните.
Какво далечно крайбрежие беше
това на ресниците ти и това на
изоставянето ми!
Изживявахме сомнамбули от щастие
последните мигове
с прибоя свойствен на подрастващи
без възможна среща.
Кръвта, във ветрове издигнати
без граници, присъства на пропадането.
Ще трябва да привържем крачките
о някоя небрежност на града - изрече -
Климт се отдалечаваше потайно зад тила ми.
Не се грижи,
за идния Декември
вече ще сме се научили
да забравяме розите във вазата.
Да не похищаваме почуди
гравитиращи над тихата вода.
Да гледаме с безразличие
как небцето се разцепва,
докато един несвършващ сбогом -
заседнал под клепачите -
трепти.
Защото Декември
ще продължи да прикапва
над синята коприна на салона.
Не ще потръпнат корените.
Всичко ще бъде естествено.

Превод от испански: Рада Панчовска

Българската литература

© 2001 Литературен форум