Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислав Богоров

Тероризъм без граници - свят с граници

 

Съвременният тероризъм е международен като всичко останало. Участват не само арабите. Но и да бяха единствените, не са един и двама. При това положение как западните имиграционни власти да ги отличат от останалите? Ето няколко идеи:

1. По имената. Само че при двеста и петдесет държави по света, имената не казват нищо. По тях не може да се определи даже полът. Поради което западняците искат до името на подателя последният да напише дали е господин или госпожа.

2. По държавата, от която идват. Само че араби живеят и в България.

3. По държавата, на която са граждани. Обаче мнозина са граждани на държави, които нямат нищо общо с арабския свят. Включително граждани на САЩ.

Изходът от това положение, който досега прилагаха САЩ, бе да следят известните терористи, както и лицата, които имат връзки с известните терористи. Следените не бяха допускани на американска земя. Това е скъпо и несигурно начинание. Но дори да бе евтино и надеждно, какво да правим с тези, които не са известни като терористи? Очевидно Бин Ладен и компания знаят за методите на ФБР и ще изпратят някой непроявил се изпълнител. Още неизвестен. А когато стане известен, вече ще бъде късно.

За да е резултатно следенето, е необходимо:

1. Да бъдат известни всички терористични групи по света. Историите с Тимъти Маквей и така наречените "бели милиции" показаха, че засега това не е постижимо. Може би е възможно при общество, подобно на описаното в "1984" на Оруел.

2. Да се следят всички известни терористични групи. А това не става със спътникови снимки. Трябва да се вербуват или внедрят разузнавачи в тях. Нека си го представим! Английските тайни служби с десетилетия не успяват да проникнат в Ирландската републиканска армия. А членовете на ИРА живеят и действат в същата тази Англия, говорят същия език и имат познати привички. Как тогава да се инфилтрират планинските селца в далечен Афганистан, където всеки носи брада и говори местното наречие, а туристи няма, нито има гастарбайтери? Ами как да се инфилтрира Судан? А Ирак? И Либия? И – разбира се – Палестина? Ами Северна Корея?

3. Необходимо е да се действа оперативно, а не законосъобразно. На разбираем език това означава, че трябва да се убива без съд и присъда по правилото: "По-добре един невинен наказан, отколкото един виновен да се измъкне"! Иначе, докато се събират доказателства за един и се преговаря в коя неутрална страна да бъде предаден, друг ще извърши същото. Готов ли е Западът сам да действа като терорист и да избива хора както КГБ убиваше невъзвращенците по времето на Сталин? Готов ли е Западът да отрече себе си? Освен това, войската тук е непригодна. Както сполучливо отбеляза един наблюдател, врагът няма своя индустрия, инфраструктура, население или територия. Съответно няма какво да се бомбардира или превзема. Като терористите в Македония. Обикновеният пистолет ще свърши повече работа от невидимия Б-52. Но кой ще натиска спусъка?

В този ред на мисли остава да се отбележи, че решаващ за подобни действия е човешкият, а не технологичният фактор. Именно онова, в което американското разузнаване е слабо. Съветското бе далеч по-добро, но дори то не се справи с муджахидините в Афганистан.

Всичко това означава едно: че да се следи кой влиза е много скъпо и много несигурно. По-лесно е да не влиза никой. Дори да оставим несигурността, кой ще плаща? Кандидатства Иван за американска виза, а от посолството му казват: "Трябва да платите 20 хиляди долара, но не за издаването, виза може така и да не Ви издадем, а за да Ви проучим до девето коляно, включително да Ви следим с кого се срещате и какво правите в банята!" Очевидно тероризмът ще прави все по-трудно пътуването в чужбина – независимо дали то е с цел заселване, учене, туризъм или работа.

Като оставим настрана човешката страна, тероризмът оскъпява стопанската дейност. Прави го било пряко, било чрез увеличеното данъчно бреме. Да вземем най-големите кораби. Това са танкерите. От седемдесетте години насам те достигат половин километър дължина. А колко голям е стоманеният балон, съдържащ нервно-паралитичен газ, способен да убие населението на Плевен? Побира се в туристическа раница. Пита се тогава, колко ще струва да проверим всичките трюмове на танкера за подобна раница? Към трюмовете трябва да прибавим водонепроницаемите прегради, двойните прегради (последните предотвратяват изтичането на нефт при авария) и пространствата между отделните цистерни, където са прокарани десетки километри тръби. Има достатъчно място, за да се скрият сто раници. Включително без знанието на екипажа. А колко време ще трае проверката? Това е време, през което корабът не може да се ползва, но все пак се амортизира от морската вода. И това са само преките загуби, а не пропуснатите ползи. Ами какво да кажем за цената на петрола, доставен по този начин? Очевидно е, че ще нарасне. Което пък ще повлече цените на всичко останало.

Обаче това е само началото. Границите на запад съществуват само на карта. В действителност на много места дори няма контролно-пропускателни пунктове. Може ли някой американец да си представи, че ще му пребъркват чантата на американо-канадската граница? Та тя не се различава от тази между два щата. Няма заграждения, нито кльон, нито граничари. Нищо от това, което виждаме по българската граница в Родопите. Да не говорим за такива граници като корейско-корейската. А какъв е контролът на американо-мексиканската граница? Виждали сме го по филмите. Ако е работлив, полицаят пита къде отивате. И вярва на отговора. Багажникът не се отваря.

За да са сигурни американските власти, че нито един пакет няма да премине сухопътните граници на цял един континент, трябва да издигнат Берлинска стена дълга хиляди километри. При това да разстрелват всеки мексиканец, решил незаконно да бере портокали в Калифорния. Колко ще струва това? И колко фанатизирани граничари ще са нужни? Щатите не са комунистическата Източна Германия. Опитът с екзекуциите на осъдени сочи, че трудно се намира дори един екзекутор. А сега ще трябват десетки хиляди. Какви ли заплати ще поискат?

Но заплатите са най-малкото. Ще се затрудни обменът на работна ръка, капитали, стоки и туристи. Или – което е същото – неимоверно ще се оскъпи.

Само че дори една нова Берлинска стена не решава всичко. Понеже някои успяха да преминат дори през тази в Берлин.

Обаче и това не е всичко. Технологиите се развиват, а това означава, че поевтиняват и стават достъпни за все повече държави и частни лица. През средата на миналия век Англия – световна колониална империя - нямаше пари, за да построи атомна бомба, въпреки че първа в света работеше по въпроса. И Хитлерова Германия нямаше, макар теоретичната възможност за изграждането на подобно оръжие да бе докладвана първо именно на нейното ръководство. Само САЩ, по това време най-богатата страна на планетата, успяха да отделят непосилната сума. После ядреното "семейство" нарастваше, докато се оказа, че в него могат да влязат даже страни от Третия свят. Днес Индия, Пакистан, Израел и ЮАР признаха дори открито, че са направили бомбата. Следват ги Северна Корея, Ирак и Бразилия. А случките в Токийското метро подсказват, че на ход са частните организации. Защо пиша това? Защото някои атомни устройства се побират в споменатата туристическа раница. Пък могат да заличат не два небостъргача, а целия Манхатън. Както почти се случва във филма "Миротворецът". При това не е необходимо бомбата да се краде от някоя бивша съветска република, както става в споменатия филм. Просто технологията ще бъде широко достъпна.

За съжаление и тия сценарии не са най-мрачните. Понеже биологичното оръжие заема още по-малко място. Стига и една колба. Или бутилка. Например бутилка вино. Или сироп за кашлица. Дори капки за очи. Още в началото на ХХ век Хърбърт Уелс пише разказа "Откраднатият бацил". В него вдъхновен терорист краде епруветка с "бутилирана холера". "Анархистите и разбойниците – рече той – са глупци, кръгли глупци. Да използват бомби, когато могат да си набавят ей такова нещо!" Холерата днес е лечима, но съществуват болести, които не са. Някои се създават в тайни лаборатории, пръснати из различни краища на света. Според американското разузнаване с подобна разполагал и Бин Ладен. А генното инженерство ще разшири неимоверно възможностите в тази насока. "Колата се заклати, а анархистът, полуизправен под вратичката, се хвана за кожената завивка с ръката, която държеше малката стъклена епруветка, за да запази равновесие. Усети как крехкият предмет изпука и счупената половина иззвънтя на пода. Той изруга и се тръшна на седалката, печално загледан в няколкото капки влага, отронени върху завивката. Потръпна. "Добре! Нека аз бъда първият! Пфу! Нищо, ще стана мъченик! И това е нещо." Така терористът на Уелс убива себе си, за да убие много хора. "Да, тук се намира арестуваната епидемия. Стига да счупите една такава малка епруветка в резервоар с питейна вода, да кажете на тези микроскопични частички с живот – които, за да разгледа с най-усъвършенстваните сили на микроскопа, човек трябва да оцвети и които не могат нито да се помиришат, нито да се опитат на вкус, - да им кажете"Вървете, растете и се множете, и напълнете цистерните", и смърт, тайнствена, неизвестна смърт, бърза и ужасна, свързана с болки и унижение, ще плъзне над града и ще се втурне да търси жертви. Тук ще отнеме съпруга на някоя жена, там дете от майка му, тук някой държавник от неговия пост, там – труженик от неговите несгоди. Ще заплува по градската канализация, ще пропълзи по улиците, ще си избере и накаже някоя и друга къща, където не преваряват водата за пиене, ще се промъкне в изворите на производителите на минерална вода, ще се смеси със салатите, ще си дреме в ледовете. Тя ще чака да я изпият конете в коритата за водопой и непредпазливи деца от уличните чешми. Ще се попие от почвата, за да се появи отново в извори и кладенци на хиляда неочаквани места. Пуснете веднъж епидемията в резервоарите за вода и преди да можете да я заградите и арестувате отново, тя ще покоси цялата столица". Задава се нова желязна завеса.

Българската литература

© 2001 Литературен форум