Литературен форум  

Брой 32 (473), 9.10. - 15.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Веска Гювийска

 

Зверове и устни


***

Завинаги веднъж
с върха на пръстите да те обичам.
Далеч напред - до ударите на сърцето.
Какво пресмята пак душата,
щом тялото нехае, потънало в пръсти,
с които вярва.


***

Знаех, че не трябва,
защото тогава оттук-оттам и ей така,
докато съвсем и по-нататък. И защо
съм седнала щом вървиш висок все
по-висок и пръстът ти към мене сочи,
без пръстена. Търкулва се сърцето ми
в тревата, до коренчето на нещата и
по-нататък. Окръгля пръстена на радостта,
която ме посочва оттук-оттам.
И кой ще каже любов ли е, или съвсем.


***

Дано не се разминем в детелините,
в които лежи по хълбок Бог и разговаря с времето.
Началото и краят на всяка дума е различен -
едно прелитащо събитие.
Можеше да бъде друго същото, и друг да бъде Бог,
на себе си еднакъв. В детелините.


***

Сгъстяваш хаоса прозрачен,
преди да се превърне в име.
Обраствам с дъждове,
покривам се с природа. Чувствам.
Пониква ми сърце,
като бадем високо,
така горчиво те обичам
с всички зверове и усти -
тяло съм до края на душата.

Българската литература

© 2001 Литературен форум