Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дарина Сарелска

Президентската интрига - след изборите

Разочарованият след 11 ноември със сигурност няма да е Петър Стоянов

 

Две поличби тръгнаха от последните парламентарни избори у нас. Едната е, че печели този, на когото първо Централната избирателна комисия създаде проблеми. Втората - че губи онзи, който впрегне в предизборната си пропаганда Европа, НАТО и света. На идните президентски избори един кандидат ще потвърди първата поличба и ще опровергае втората.

Вторият поход на Петър Стоянов към "Дондуков 2" тръгна от познатата изходна точка - добрият кандидат, бивш седесер, а сега независим седесар, срещна отпора на декорираната вече в жълто нова централна избирателна комисия. От което добрият стана още по-добър, а около лицето му изгря почти мъченически ореол. Тази предизборна стратегия е патент на царския щаб от април тази година. И щеше да донесе позитиви за Стоянов в предстоящата му президентска битка. Ако такава се бе състояла. Защото само седмица след това еднолично Симеон реши да не издига кандидат. А битката се отложи за след изборите. Сега спор няма - и 2002-рата година ще посрещнем с новогодишното обръщение към нацията на новия стар стопанин на "Дондуков 2".

От странния политически карамбол "царят с президента за втори мандат", Стоянов спечели една предизвестена победа, а царят си спести една твърде вероятна и болезнена загуба. Все пак от този ход големият губещ е човекът с блогородническо потекло. От този ход той не спечели приятели, напротив - създаде си първите сериозни врагове. Обиди своите, стана смешен в очите на опонентите си и ожесточи досегашните си приближени.

Няма спор, че Ахмед Доган трудно ще преглътне ролята, отредена му от бившия цар в този предизборен водевил. И сега, вместо да реализира принципа си "Власт без опозиция", премиерът, като един зъл Франкенщайн, си създаде чудовището "опозиция на всички нива". Първата опозиция е вътре в царската парламентарна група, около политолога Емил Кошлуков. Втората - в полето на коалиционния партньор ДПС. Не е нужна особено дълга политическа памет, за да си спомним сантименталните връзки между бившите съзатворници от 1987-88-ма година - Кошлуков и Доган. И какво може да произлезе за г-н Сакскобургготски.

Този вътрешен фронт в средите на управляващата коалиция не е нищо друго, освен бон шанс за президента. Сега, независимо от желанията си, премиерът ще трябва да намери сили да се занимае с противоречията в собствената си кошара и да остави самия Стоянов да реабилитира сломения към момента Съюз на демократичните сили. Защото емоционалните думи от 11-ата синя конференция не са хвърлени напразно - да, президентът е седесар и си остава такъв. Той чудесно знае, че една емоционално наложила се нова власт - неопитна, образована в чужбина, незапозната с привичките на балканската политическа класа, едва ли дълго ще се задържи на върха. И със сигурност е запознат със сценария на СДС - след 2 години царят ще падне. И без съмнение е участвал в сините кроежи - да останем сега в опозиция, за да имаме по-добра стартова позиция, когато дойде време ролите да се сменят. Нямаме никакви поводи да се съмняваме, че президентът Стоянов се е допитал тук до тренираната си политическа далновидност. Най-малкото защото помним прословутата му "аварска" реч от 18 юни. Тогава той разказа притчата за аварите, които след като са разгромени от хан Крум, се присъединяват към него във властта. Товарът трябва да се носи от повече рамене, обобщи часове след изборите президентът. И даде своето.

По пътя към втория си мандат Стоянов приложи и друга стара тактика въпреки последния и съкрушителен провал. Малко повече от месец преди деня на вота президентът събра в София държавните глави на страните-кандидатки за членство в НАТО. Дойде и първият човек в Алианса - Джордж Робъртсън. Това естествено носи асоциации с шумно отразената среща на върха на Европейската народна партия преди последните парламентарни избори. Но само на пръв поглед, защото президентът съумя да употреби срещата на върха, без да злоупотреби с нея.

Той разбра, че пропагандни трикове от този вид са, първо, безкрайно остарели, второ - убедително доказали своята контрапродуктивност. Българинът е по природа скептик и не признава авторитети. Още по-малко пък вярва на институциите. Даже напротив - в съзнанието му те навяват представи за мудност, корупция, нечисти игри. Изобщо излъчват недоверие.

Затова и избирателят не повярва на естакадата европейски християндемократи, дошли да агитират за своя партньор Иван Костов. Затова и нямаше да повярват, ако натовската сила се беше явила в концентриран вид в Бояна, за да наблегне колко уважаван по света лидер е Петър Стоянов и колко добър престиж носи той за страната.

Самият Стоянов знае как да печели повече симпатии - прескачайки огради, обядвайки в казарми и предприемайки уж непринудени обиколки по пазарите. По примера на великия халиф, който веднъж месечно тайно се разхождал из чаршията да види как живеят хората му. С риск да подценя българския избирател, ще кажа, че май побългареният рейтингов трик "чалга с кебапчета" може повече да помогне на кандидатите за властта.

Президентът Стоянов е умел политически актьор и прекрасно знае това. Затова и не насили топ-събитието от 5 октомври да заработи в негова полза, както го направи преди време Иван Костов.

Така независимият кандидат-президент, или по-скоро неговият предизборен екип, доказаха, че са овладели съвременните правила на политическия маркетинг. И едва ли в средата на ноември ще си зададат вечния за след избори въпрос: каква я мислихме ние, каква стана тя. Така ходът, който Стоянов изигра в предизборния шахмат, е класическият. Шах с пешката.

Българската литература

© 2001 Литературен форум