Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елка Димитрова

По-скоро англичаните да научат български

Фестивал на шотландската и българската литератури

 

Литературата между себе си и социалната актуалност – това се оказа реалният акцент на Фестивала на шотландската и българската литератури (3–5. 10. 2001), организиран от Британския съвет.

Дискусиите на писатели и критици от двете страни успешно изпълниха замисъла да се превърнат в непротоколни разговори, отворени за всички присъстващи (с риск от изстъпления на неудовлетворени университетски преподаватели или просто на странни птици, обсебени от локален патриотизъм).

Познатият проблем за "малката" литература негласно се наложи като централен, но интересното бе, че двете литератури се припознаха като "малки" по различен начин. Симптоматичен бе също така фактът, че шотландските интелектуалци се оказаха неспособни да възприемат българските въпроси в чисто комуникативен план. Този поучителен асинхрон личеше и в отношението към горещата политическа проблематика (акцентът падна на сблъсъка глобализъм – антиглобализъм).

Накратко, донякъде се получи впечатление за умилна нашенска галерия от образи и нрави, която залива добронамерените чужденци с изказвания, зад които те напусто се мъчат да разчетат конкретен въпрос. Крайният резултат бе, че след многократни молби за изясняване, преформулиране и т. н. гостите преминаха към един терапевтичен тон, с който ни увещаваха: Не се тревожете чак толкоз, че сте българи и че не пишете на английски език.

Далеч съм от всяко чуждопоклонничество, но не мога да не отбележа, че шотландците демонстрираха една много по-овладяна версия на същия комплекс. Вярно, че почти не мина сесия, без да се спомене консервативното предишно правителство на Великобритания. Излезе, че модерната шотландска литература е функция на обществената реакция срещу него. Друга трайна фиксация бе модната в Шотландия тема за "работническата класа". Естествено тя внесе известен смут – като се има предвид, че българските участници не се отказаха да въртят и сучат около социалистическото минало, докато то не се очерта като всеобясняващ фактор за неудачите им. Та дори намесиха и Съюза на българските писатели – последният определено нищо не говореше на гостите.

Това, което ми допадна в шотландската позиция, бе несъвпадането на социално-политическа конюнктура и лична обремененост. Например Дейвид Кънингам оцени бума на интерес към работническата класа като "обратен снобизъм" (макар че на този бум явно голяма част от известните напоследък шотландски автори дължат популярността си). Или пък – никой от гостите не се притесняваше да изрази антиглобалистките си схващания от страх, че ще попадне в групата на "лошите". Те просто уточняваха с какво глобалистките тенденции не им допадат и кое в антиглобалистките практики ги отблъсква. По тази тема мненията варираха от: "Шотландецът трябва да се чувства космополитен, а не да се тревожи как да съхрани своята независимост. Безпокоят ме всякакви такива националистични идеи" (Мартин Маккилън), до: "Вярвам в принципите, на които се основава антиглобализмът, в причините за различията, но много се съмнявам в практиката му" (Уилям Макилвани). Във връзка със събитията от 11 септември Ървин Уелш пък направо обобщи: "Американското общество трябва да се замисли над консуматорската си политика, но с това не отричам, че става дума за война на цивилизации". Сходно схващане впрочем изрази и Ани Илков (май единствен от българска страна).

На шотландските интелектуалци им липсваше онази униформеност, която до голяма степен сплоти българските участници, при все че времето на униформите се брои отминало.

С тези думи не искам да омаловажа и силните и интересни присъствия от българска страна. Биляна Курташева, Кристин Димитрова, Ани Илков, Владимир Трендафилов, Марин Бодаков казаха уместни и важни неща. Георги Господинов направо засенчи Ървин Уелш, представяйки свои текстове в съпровод на "Инфинити".

Като споменах Ървин Уелш няма как да се измъкна от клишето – той, разбира се, бе набеден за хит на фестивала – роля, която май не му беше много присърце. Слава богу, човекът се държа съвсем естествено – още в началото помоли да не го питат за дрога и диджейство (не че публиката обърна внимание на молбата му). Всъщност единственият позьорски жест по време на мероприятията беше, че развя едно шалче на ЦСКА, но се оказа, че българското футболно кръщение на звездата е дело на неговия преводач, което позатъмни отворковския му имидж. (Самият Уелш по едно време сбърка България с Румъния, ама карай.)

Българската литература

© 2001 Литературен форум