Това паяче
като безработен съпруг
виси върху единствената нишка,
останала от сватбеното було.
И всички го упрекват за лентяйството.
Но бог поне – надявам се – разбира го
и понякога му праща
нужния ветрец.
Тогава – цялото обзето от духа –
потрепва то
и толкова е крехко,
че лъчите
се пречупват през него.
Гадаене на ръка
Резки по дланта ми
като релси.
Линията на таланта е безкрайна,
Линията на живота ми е глуха.
