Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елка Димитрова

По-скоро англичаните да научат български

"Истинският" Ървин Уелш

 

Дискусията Да пишеш в изгнание беше другото голямо събитие на фестивала, тъй като представи легендата Ървин Уелш със съждения, които така ужасяващите го журналисти трудно биха изкопчили от него.

 

- Чувствате ли се изгнаник?

- Разделям времето си между Лондон и Единбург, но през по-голямата част от него съм в Лондон. Би било твърде драматично да използвам думата "изгнание", по-точно би било да кажа, че аз живея там, където бих желал да живея. Лондон няма нищо общо с Англия. Това е мултиетнически, космополитен, глобализиран град. В Лондон има много хора от толкова различни култури – не може да станете копие за 24 часа. Може би затова там има много повече толерантност към различията на малцинствата, отколкото във всеки друг град, така че е по-лесно да запазиш шотландското у себе си. Когато видите един шотландец в Лондон, можете да го разпознаете по говора, в кръчмите обикновено той ще бъде пиян, ще разказва на висок глас истории за себе си – държи се точно по начина, по който и в Шотландия. Шотландците, отишли в Лондон, може би дори стават повече шотландци – това е вид реакция. Така че никога не съм чувствал, че правя компромис. А когато отивам в Единбург, примерно – за да гледам футболен мач, все едно се връщам към корените си, към нещата, които знам, които са ми близки. Да, липсват ми много неща, но за мене този начин на живот не е голям проблем. Не бих казал че живея в изгнание. Всъщност за мене този термин има много широко значение. Животът извън основната ви култура има и много положителни страни, защото тогава виждате и двата свята, а дистанцията от вашия собствен ви дава възможност да го съзерцавате. Шотландците са сантиментални по природа. Едно от предимствата на моя живот вън от Шотландия е като че ли по-обективният поглед към корените ми.

- Как виждате писателското битие в движението между две култури?

- Когато се движите между две култури, вие всъщност се договаряте. За да опишат това, което говорят сърцата им, за да изпишат своите думи, писателите се местят ту в тази, ту в онази посока. Например някои от моите книги, написани в Англия, на много модерен английски, са от първо лице. Използвал съм възможността да заема мястото на различните хора, които описвам. Имам герои, които са шотландци, имам герои, които идват от другаде – и за създаването на всеки един от тях е много важно или да съумея да се върна към шотландските си корени, или просто да чуя правилния говор, да чуя другите гласове. Така че постоянно ми се налага да надявам хамелеонски одежди, които ще ми помогнат да си свърша работата, и непрекъснато търся баланса. Когато напусна този процес на творчество и започна да си спомням кой всъщност съм, това е нещо съвсем различно. Ние, писателите, страдаме от някаква шизофрения – разпиляваме се сред героите си; между местата, които описваме, и тези, които обитаваме физически. Така че става дума за една много странна игра на ума, която играем, но в по-голямата си част това е нещо подсъзнателно. Задължително за писателя е да пише, да се ангажира с читателя там, отвън. И за да си свършим работата, ние продаваме душата си на всеки дявол, готов да властва над нас.

- Как ви възприемат хората отвън – като шотландски писател ли?

- Мисля, че хората много добре знаят, че аз постоянно описвам Шотландия. Оттам идвам и винаги остава усещането, че аз всъщност притежавам две култури – едната е очевидно шотландска, а другата не е чак толкова ясно определена. Аз доста пътувах по света, така че става дума за един вид общество, което се основава на умствено уединение. Всички изпадаме в такова състояние и това, което пиша, е еднакво валидно както за Шотландия, така и за другаде. Т. е. ние като че ли се движим в концентрични кръгове – в различни моменти хората съществуват на различни нива в тези кръгове. Някои ги привлича шотландската култура, други ги интересува работническата класа, трети – клубният живот, а четвърти – наркотиците, опасните преживявания и т. н. Нашите интереси са най-различни и човек може да се превърне във всяко едно от тези неща…

Писателят винаги е извън общото течение, така че не е важно дали живеете в хомогенна или в разнообразна среда – винаги трябва да сте малко отдалечен от тази среда, за да можете да използвате окото на наблюдателя. Все едно се храните от това, вие се храните от човечеството, защото извличате темите си оттам и след това ги обобщавате в една сплав. Въпросът е да имате таланта, желанието, енергията да работите своя занаят, да пишете за нещо, което има значение за хората във вашата общност, независимо дали тя е малка, голяма или глобална. Писателят трябва да намери собствения си глас. На едно равнище просто няма значение каква е непосредствената ви обкръжаваща среда – когато се вгледате, вие ще видите целия космос.

- Как гледате на разграничението висока – ниска култура?

- Аз не мисля, че проблемът с високата и ниската култура е толкова важен. Всъщност проблемът е по-скоро в медиите, особено на Запад, в постмодерната епоха. Проблемът е в тривиализацията на културата от страна на медиите, просто медиите тривиализират този въпрос.

- Как си представяте съдбата на човечеството?

- Не си я представям. Ние всички сме обречени, това е. Най-добрият съвет, който мога да отправя, е да спазвате правилата.

- Какво мислите за зависимостта на писателя от медиите?

- Трябва да приемем, че ако хората проявяват интерес към нещо, те ще се опитат да си го разяснят по някакъв начин, ще го сложат в стереотипи. Журналистите имат ограничено място, така че не могат да навлязат в дълбочината на нещата, затова пишат това, което пишат. Затова пишат за наркотиците, за образа ми на диджей – това са повърхностни неща, но никога не съм се чувствал затворник на чуждите стереотипи за себе си.

Като че ли в последните години нас, писателите, ни промениха. Ние станахме публични фигури и трябва да оцеляваме, като развиваме една двупластовост.

- Кой е Ървин Уелш?

- Много важен въпрос, но за съжаление аз няма да ви отговоря. Най-важното е, че никой не знае кой е, освен ако не е прекарал половината си живот при психиатъра. Никога няма да разберете кой сте и не смятам, че трябва да разбирате кой сте.

- Къде намирате вдъхновение – във външния свят или във въображението си?

- За мен не е интересно да проучвам дали темите ми се основават на истинския живот, или са част от въображението ми – да успея да сглобя някаква история, това ми стига.

Българската литература

© 2001 Литературен форум