Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Сухиванов

Завръщане в меланхолията

прибоят се отдръпна от сърцето –
оголи бряг
(тъй както маската издърпва
от лицето – гримасата –
до кост)

упражнение (в насилие): да се поддържат
спомени

ето: гния в залез
от години
окован
с вериги

накървената луна
тежи
над всичко –

печат
ударен
над живота



Произвол I

изтощените лъчи
засядат
сред прозрачност

и образи
не ни достигат

изоставени
в тела
стоим
зад погледи
засекли
в паралелните вселени
за които думи
няма



Произвол II

толкова маньоври
предшестват
простото движение
към смърт

бездарна алгебра
на смисъла
да живее
символика от скръб
погубвана
из джунглите на погледа

ето: аз виждам – себе си
в стъклото
до безкрайност
(и там способен съм
на резки жестове)

познавах някога момичето
което сряза вена

познавах и кумири
с метрополии от разни раси –
те абдикираха безславно

сега се взирам
към звездите –
треперещи
сред своя мрак



Вулгарно

безсмислието днес
щурмува
с тълпа от кухи физиономии

Забравям ги. Но със съпротива.
Току си спомня някой
кукест нос
или челюст крива

и очите –
кално-жални
готови да поблудстват

И толкоз много луди!

И всички в облика на хора!

Навярно
нощем
Христос им се явява –
в съня им –
като кървав плужек



Мизерия

болката страхът –
сковали челюст

предвкусват: низини
градчета
напуканите къщи
със стълби
скърцащи
когато
тръпката се качва
от стомаха към небцето
гдето се лигавят
словесата

изтръгнатият плач
като струпей пръсва
и облепя
жълтите
стени
ръцете
виснали за поздрав

жълто е окото
и бельото долу
в двора
жълто –
този цвят
завинаги

Българската литература

© 2001 Литературен форум