Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Книги

 

Зигмунт Бауман.
Зигмунт Бауман. "Глобализацията. Последиците за човека". Изд. "ЛИК".

Счита се, че тази книга е важен принос към развитието на социалната теория. Написана е не само с много висока професионална вещина, но разглежда в дълбочина проблемите на глобализацията.

Зигмунт Бауман е професор по социология на Варшавския университет и на университета в Лийдс, но според критиците той не може да бъде представен единствено в ролята на академично лице.

И така - според Зигмунт Бауман същинската социология се е простила с функцията си на жури по въпросите, интересуващи общественото мнение, престанала е да издава присъди от името на Знанието над невежите и е изоставила законодателстването над вкусовете и общата култура на гражданите. "В наше време – пише Зигмунт Бауман – социологията не може да се поставя "над" неизбежно ограничения и локализиран дискурс или някъде "встрани" от него".

Твърде дълго време социологията се е приютявала под знака на законодателстващия Разум. Според Бауман съвременната, постмодерната социология е изоставила амбицията си да прокарва разделителна линия, с която да очертае къде свършва собствената територия и къде започва реалността.

Особено голям интерес може да предизвика и главата "Туристи и скитници", заедно с изводите, до които достига Зигмунт Бауман. "В днешно време ние всички сме в движение... В света, който обитаваме, разстоянията нямат голямо значение. Понякога изглежда така, сякаш те съществуват единствено за да бъдат анулирани, сякаш пространството не е нищо друго освен постоянна покана, с която не трябва да се съобразяваме, а да я отхвърлим и откажем. Пространството е престанало да бъде препятствие – необходима е част от секундата, за да го завладеем".

И за други успехи на глобализацията...

Питър Л. Бъргър.
Питър Л. Бъргър. "Покана за социология. Една хуманистична перспектива". Изд. "ЛИК".

"Покана за социология" на Питър Л. Бъргър започва с уговорката, че това е книга, написана с идеята да бъде четена, а не изучавана. "Тя е само покана за навлизане в един интелектуален свят, който смятам за изключително вълнуващ и значим. Отправяйки такава покана, ще е необходимо да очертая света, в който е поканен читателят. Но не него следва да му е ясно, че ще трябва да отиде далеч отвъд тази книга, ако сериозно поеме поканата" - пише Питър Л. Бъргър.

Интересен е подходът. "Социологията като индивидуално развлечение".

"Има твърде малко вицове за социолози. Това е разочароващо за тях, особено ако те се сравняват с по-известните си втори братовчеди, психолозите, които до голяма степен са окупирали онази част от американския хумор, обичайно заемана от духовниците… Оскъдицата на вицове за социолози показва, че те не са заели чак такава част от масовото въображение, каквато имат психолозите".

Питър Л. Бъргър е университетски преподавател и директор на Института за изследване на икономическата култура в Бостън.

"Ако някой попита студенти от долните курсове защо са записали да следват социология като основна специалност, често ще чуете отговорa "защото ми харесва да работя с хора". Ако ли пък продължим с въпросите към студентите относно вижданията им за тяхното професионално бъдеще, често ще чуем, че те възнамеряват да се занимават със социална дейност."

И след като описва първоначалните импулси, които карат хората да се занимават със социология, Питър Л. Бъргър пише: "Накратко, "да работиш с хора" може да означава да ги измъкваш от бордеи или да ги вкараш в затвора, да им продаваш пропаганда или да отмъкваш парите им, да ги правиш производители на по-добри автомобили или да ги правиш по-добри пилоти на бомбардировачи".

Изненадите продължават и по-нататък.

Алън Уотс.
Алън Уотс. "Културата на контракултурата".
Изд. "ЛИК". С., 2001

Алън Уотс е един от най-популярните интерпретатори на източните философи. Името му обаче се свързва основно с културата на бийт и хипи движението.

И откровенията: "Човек обикновено се чувства като отделен индивид, изправен срещу един чужд за него свят, т.е. всичко онова, което не е той. В мистичното преживяване обаче този изолиран индивид открива, че е от едно и също естество или идентичен с околния свят. С други думи индивидът внезапно се изпълва с чувството, че вече не е чужденец в този свят, а по-скоро го възприема като собственото си тяло."

Следват "Мистицизъм и морал", "Да бъдеш бог", "Що е реалност?", "От времето към вечността", "Уханието на изгорени бадеми" и, разбира се, "Философия на природата".

След това следват семейството, религията, образованието.

"Целта на образованието би трябвало да бъде именно тази – да учи хората да живеят в настоящето, да бъдат всички тук. Вместо това, нашата образователна система е напълно абстрактна. Тя отрича абсолютните основания на живота и ни учи да бъдем бюрократи, банкови чиновници, счетоводители и застрахователи" – пише Алън Уотс. И обяснява, че образователната система изцяло отрича човешките отношения с материалния свят, които се свеждат до следните пет неща: земеделие, готвене, обличане, домакинстване и любене.

През 60-те години тази философия може би наистина е била скандална.

И даже повече – тя е била по-скоро религия.

Владимир Димитров. "Момичето и реквиемът". С., 2001
Владимир Димитров. "Момичето и реквиемът".
С., 2001

Две любопитни особености ще отдели читателят веднага след като прочете "Момичето и реквиемът". Това са липсата на лични имена на героите и още по-любопитното отсъствие на пряка реч. Говорим за новели. Три новели, организирани в сборник - "Момичето и реквиемът", "Писателят и неговата теория" и "Симфония на чувствата".

В книгата авторът се е нагърбил с ролята на разказвача, който води читателя през действието, като внимателно, но не и натрапчиво, насочва вниманието му към един или друг момент от живота на героите.

А героите на Владимир Димитров са необикновени хора, поставени в на пръв поглед скучни, но всъщност драматични житейски ситуации. Момичето, Писателят и Музикантът преживяват сътресения, които вероятно са преживели мнозина от нас, но без да търсим метафората в тях. Учудващо е, че "Момичето и реквиемът" е първата литературна изява на автора. Текстовете показват тънък усет за стил и дълбочина на писателското вживяване в характери и образи. Съзнателният стремеж към типизация, вместо към конкретност, никак не тежи върху прочита на трите новели заради умението на Владимир Димитров да разказва увлекателно и динамично най-обикновените преживявания. Може би това донякъде се обяснява от факта, че авторът е завършил НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност "актьорско майсторство".

Българската литература

© 2001 Литературен форум