Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Огнян Минчев

Защо се сърдят социалистите?

 

Сърдят се, ах, много се сърдят тези дни... социалистите! Вместо да издигне "равно отдалечен" от себе си и от другаря Първанов кандидат за президент, Негово величество премиерът да вземе да подкрепи кандидата на "ония", на които - дето се вика - завчера "заедно им отрязахме главата". Ей на това му се казва "липса на политически отговорно поведение" (Т. Буруджиева), "липса на политическа физиономия" (Р. Петков), "една от най-грубите политически грешки от 10 години" (Р. Овчаров)... В резултат на това тежко провинение, оказва се, Симеон Сакскобургготски "губи тихата благосклонност на БСП" (Б. Костова)... Ужас - ами сега?!

Поведението на сто и кусур годишната партия в контекста на позакъснелия избор на Кобурга за кандидат-президент поражда два въпроса - първият е за политическия морал, а вторият - за политическия разум на групичката обитатели на "Позитано" 20. Да започнем с морала. Простете за любопитството, господа, но дължи ли ви нещо на вас г-н Сакскобургготски? Пари, благодарност, услуга, обещание...? Доколкото ми е известно, почти единствената основа на обвързаност между него и вашата партия е обстоятелството, че през 1946 г. го изгонихте от страната в невръстна детска възраст и не му позволявахте да се върне през следващите 43 години. Въздържам се от коментар по случилото се, но дали все пак то е достатъчно, за да изгради политическо доверие и сърдечно партньорство, които вие очевидно считате, че ексмонархът ви дължи?

Още повече, че не си спомням да сте се извинявали, пък макар и по вашему - с половин уста - за станалото. Вие припознахте - и с право - в политическата амбиция на завърналия се Кобург възможност да се разправите с основния си политически противник, който ненавиждате по една проста причина: за разлика от вас, които след 1989 г. три пъти съсипахте страната, СДС осъществи необходимата промяна и - макар и плащайки висока политическа цена - заслужи високата оценка на всички безпристрастни наблюдатели на българската политическа сцена. Спомняте ли си как се къпеха в удоволствие вашите идеолози само преди броени месеци - Симеон разцепва дясното, лявото остава невредимо... Най-после идва краят на СДС... Да не би да се възстанови монархията...? Няма страшно - след монархията идва 9 септември. Значи пак вие идвате! И пак на бял кон... Как беше... "в утрото на нова ера"... пак вие ще се намъкнете във возилото на поредното "ново време"...

Толкова за морала на вашата политическа претенция. Но виж, за разума на политическото ви поведение приказката е малко по-дълга. Казват, когато Господ искал да прибере някого, първо му взимал акъла. Това май се отнася както за акъла на отделните хора, така и за колективния акъл на партиите. Я да видим какво четем днеска във вестниците? "Ходът на Симеон е част от цялостната му стратегия за обезличаване на политическите партии и за възстановяване на монархията" (П. Димитров). Е ние нали ви го казвахме, бе, другари? Говорихме, писахме, повтаряхме и потретвахме. Симеон Сакскобургготски иска да смени политическата система на страната. Да замени хоризонталната, рационалната структура на плуралистични, включително партийни взаимодействия с ирационалната, йерархична структура на мистично общуване между царя и колективното "общо, което не знае какво иска" (Хегел), наречено народ. Да установи по същество корпоративна структура на политическо управление, чийто експанзиращ първообраз трябваше да бъде НДСВ. Да размие границите между ляво и дясно, да постави под контрол партиите в битието им на котерии. (Последното се случи със смайваща лекота по отношение на вашата партия. Явно теренът е бил добре подготвен още преди завръщането на Кобурга.)

Говорихме ви - една шепа хора, които не пожелахме с лека ръка да прежалим усилията на цялото общество за последните 12 години в името на една лековата утопия, на "новото време". Вие - напротив - щедро прежалихте всичко. За броени дни си издигнахте митологични кули от слонова кост, размечтахте се как заедно с Кобурга ще градите "новата политическа система". В която вълкът и агнето дружно ще хрупат фуража от ярмомелката на монархо-социализма. В която данъците ще са нулеви, бюджетният дефицит - също, а пенсиите и другите благини ще растат на корем. Наивни ли бяхте? Абсурдно е и да се помисли - вие и наивитет... Не, просто бяхте и си оставате политически сенилни. Затова не е чудно, че Кобургът ви употреби като изтривалка на едно от стъпалата на своята политическа амбиция.

Това, което е наистина учудващо, е пълната липса на адекватен политически рефлекс в средите на БСП дори и след публичното унижение, на което партията бе подложена чрез процедурата и номинацията на НДСВ за президент. Вместо да оценят отрезвено и разумно неблаговидната си позиция на разиграван младши полупартньор, левите идеолози пак се обърнаха към митологичните обяснения за случилото се. "Симеон Втори, син на Борис Трети - и двамата царе на България, избра за президент Петър Стоянов, син на Стефан Стоянов, и двамата царедворци" (Д Иванов). Значи, другарю Иванов, когато Симеон Втори избираше червени кметове за министри, те не бяха царедворци? Бяха "национално отговорни експерти". Не са царедворци и кохортите червена номенклатура, нахлули в държавния апарат под покровителството на "новото време" и неговите червени министри. А виж, Стоянов, който издигна кандидатурата си като независим, без да очаква височайша благословия, той е царедворец. С тези аргументи ли ще прикрием болното унижение от проваления червен слугинаж в полза на Негово величество, другарю Иванов...?

А може и с други аргументи... Когато не можем да открием разумно обяснение на ставащото под светлината на слънцето, нека го потърсим в здрача на заговора. "За мен е очевидно - имало е някакви международни фактори, които са оказали натиск да бъде запазен Стоянов " (А. Райчев). Пусти международни фактори - все на "новата левица" ще й се случат, все прогресивните сили ще ударят! Как да не си спомниш за заговора срещу "реалния социализъм" на империализма и четирите годишни времена...

Публичното унижение (и самоунижение) на БСП през последните месеци не е повод за злорадство и веселие. То трябва да предизвиква само тъга. Защото каквато и да е БСП, какъвто и исторически товар да носи, в българските условия тя е предопределена да бъде ако не маята на бъдещата левица, то поне нейният пълнеж. За бъдещето на демокрацията не е без значение дали БСП се придвижва във времето като относително жизнен политически организъм или като торба, пълна с исторически отпадъци. Раболепното, недостойно поведение на тази най-стара - сиреч най-опитна - българска партия пред политическия проект на Симеон Сакскобургготски демонстрира не просто липса на демократична идентичност (липсата на подобна идентичност у БСП едва ли ще учуди някого). Това поведение свидетелства за затихващи, угасващи политически инстинкти, за политическа вегетация, имитираща общностен политически живот. Може би наистина е време за сериозен дебат, за сериозен проект за създаване на истинска левица в България. Която е необходима на демократичната система точно толкова, колкото и десницата.

Mediapoolbg

Българската литература

© 2001 Литературен форум