Страх от думи
Страхът ми от думите тъй е голям.
Рилке
Голям е този страх от думите –
подобно на страхът ми от смъртта,
подир която ще остане само чуждото
и тъй необяснимото ми тяло.
Не паметник са думите, а труп –
тъй слаб, незащитен, разголен...
И всеки подир теб е осквернител груб,
а ти – отсъстващ и лишен от воля.
Те – думите – са твоята незащитеност.
Тоталната ти женственост, поете.
Дори най-злото ти стихотворение
като сребриста раничка ще свети.
Като сълзяща малка рана…
О, милост за написаните думи!
Те се люлеят подир нас – камбанни –
подобно тяло на обесил се безумец.
***
Разкажи ми за ония, дето вече
в тялото ми са живели преди мен.
Н. Гумильов
Тъй като днешният ми живот е само
нечий бъдещ спомен, така и аз – осенен –
се мъча днес да си спомня нямото
присъствие на живелия някога в мен.
Той е невидим, с черно лице може би,
жълти очи и свраче перо в косите.
Има огърлица от мечи и змийски зъби
и козината му е рижа като на лисица.
Живее в колиба от клони насред гората,
която сам построил си е – ням и зъл.
Огледало не ползва, ближе сутрин росата
и при пълнолуние се превръща на вълк…
Той мълчи в мен, болезнено примижвайки
всеки път с неандерталски клепачи,
щом името си аз – безименния – поставя
под поредния свой стих, неразбрал, че
мълчание, мълчание трябва след себе си
да оставим; и отсъствие на спомен.
Да не отнемаме тишината на онези,
които някога ще живеят в нас
и ще помнят.
