Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Пламен Антов

Страх от думи

Страхът ми от думите тъй е голям.
  Рилке

Голям е този страх от думите –
подобно на страхът ми от смъртта,
подир която ще остане само чуждото
и тъй необяснимото ми тяло.

Не паметник са думите, а труп –
тъй слаб, незащитен, разголен...
И всеки подир теб е осквернител груб,
а ти – отсъстващ и лишен от воля.

Те – думите – са твоята незащитеност.
Тоталната ти женственост, поете.
Дори най-злото ти стихотворение
като сребриста раничка ще свети.

Като сълзяща малка рана…
О, милост за написаните думи!
Те се люлеят подир нас – камбанни –
подобно тяло на обесил се безумец.




***

Разкажи ми за ония, дето вече
в тялото ми са живели преди мен.
  Н. Гумильов

Тъй като днешният ми живот е само
нечий бъдещ спомен, така и аз – осенен –
се мъча днес да си спомня нямото
присъствие на живелия някога в мен.

Той е невидим, с черно лице може би,
жълти очи и свраче перо в косите.
Има огърлица от мечи и змийски зъби
и козината му е рижа като на лисица.

Живее в колиба от клони насред гората,
която сам построил си е – ням и зъл.
Огледало не ползва, ближе сутрин росата
и при пълнолуние се превръща на вълк…

Той мълчи в мен, болезнено примижвайки
всеки път с неандерталски клепачи,
щом името си аз – безименния – поставя
под поредния свой стих, неразбрал, че

мълчание, мълчание трябва след себе си
да оставим; и отсъствие на спомен.
Да не отнемаме тишината на онези,
които някога ще живеят в нас
                            и ще помнят.

Българската литература

© 2001 Литературен форум