Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Саможертва или изнудване?

Поради засиления обществен интерес към последните политически решения на новото българско правителство и към стартиралата кандидат-президентска кампания предлагаме пълната стенограма на предаването "Гласове", излъчено по Българска национална телевизия, Канал 1, на 7 октомври, 19.00 часа, с водещ Явор Дачков.

 

Явор Дачков

Подкрепата на Симеон Сакскобургготски за втори мандат на президента Петър Стоянов предизвика трусове в политическия живот на страната. В специално изявление премиерът обясни своята постъпка. Стана ясно, че Петър Стоянов е подкрепен от НДСВ заради борбата с корупцията, безработицата и бедността. Не е ясно как президентът може да се бори с тях, като се имат предвид ограниченията на неговите правомощия. Най-много след някой друг месец да чуем римейк на познатата реплика "Симеоне, кажи им, хората ще те разберат". Очевидно е, че решението на царя има съвсем други мотиви, но за тях ще стане дума малко по-късно. Много интересна беше реакцията на коалиционните партньори от ДПС, както и на другия съюзник на управлението - БСП. Ахмед Доган каза, че по всяка вероятност ще има предсрочни избори, а от БСП заявиха, че това е началото на края на НДСВ. Всичко това преди още да са изтекли стоте дни на новото управление. И то заради избора на президент. Само преди няколко месеца Доган и Стоянов демонстрираха изключително топли отношения, а БСП изведнъж забрави, че участва във властта с двама министри, единият от които вицепремиер, както и с няколко заместник-министри. Очевидно е, че тази остра реакция не е заради подкрепата за Петър Стоянов. Това беше просто един повод, от който се възползваха хората на Доган и Първанов. Повод за първото по-сериозно разграничаване от това, което се случва в управлението на страната. И двете партии отлично познават нещата от кухнята на сегашното управление. Техните думи трябва да се тълкуват като резултат от това знание. А то започва да се вижда и с просто око. Истината е, че от няколко месеца в България няма управление. Хаосът, който произвежда Симеон Сакскобургготски, става все по-натраплив, а гафовете, както негови, така и на неговите министри и депутати, все по-нелепи. И от ДПС, и от БСП са наясно, че не се управлява само с телевизионни обръщения, сричани веднъж на два месеца. Сигурно е, че те не са и омагьосани от харизмата на царя. За тях неговата некомпетентност не е тайна. Сега те трябва елегантно да се измъкнат от отговорността за управлението на страната. Основното заклинание, което повтарят от една седмица, е, че Петър Стоянов е СДС и СДС е Петър Стоянов. Това е стратегическа мантра, която няма нищо общо с действителността. Пътищата на СДС и Стоянов отдавна се разделиха, а само преди два месеца той сравни синята партия с аварско племе. Ако се говори за партийна обвързаност, по-уместно би било да се изследва днешният му съюз с "Гергьовден", но това е друга тема. Важното е, че от ДПС и БСП искат да внушат, че Симеон II управлява заедно със СДС. "Ето, той се съюзи със Стоянов, следователно управлява заедно със сините". Това внушение все по-често ще се появява в публичното пространство и с помощта на вестникарския слугинаж постепенно ще се наложи като истина. Когато илюзията с царя приключи, а управлението се провали, Доган и Първанов, а тогава по-вероятно Овчаров, ще кажат: СДС и НДСВ са виновни, те докараха България до това положение, време е да спрем разрухата, време е за разумната промяна. Това горе-долу е идеята на Доган, когато говори за предсрочни избори. А всички знаят, че той не си отваря устата току така. Такъв мотив води и червените, които тези дни заявиха, че стават безпощадна опозиция на собственото си управление. Този сценарий е твърде възможен, особено при положение, че вече беше разигран по време на Беровото управление. Тогава на власт дойде Виденов и България катастрофира. Въпрос на собствената ни гражданска интелигентност и съвест е дали ще го позволим. И накрая ще си позволя да кажа няколко думи за саможертвата на царя. Все по-често той говори за нея и ни я вменява като задължение. Саможертвата е доброволен акт, който няма нищо общо с изнудването. Особено когато става дума за политика. А когато заради собствената си саможертва жертваш бъдещето на цял народ, като съзнателно събуждаш очаквания, които не можеш да изпълниш, и по този начин отваряш път на отчаянието, тогава тук не става дума за нищо друго освен за патология.

 

Измина половин година от първото обръщение на Симеон Втори, с което той заяви участието си в политическия живот. Изминаха 3 месеца и половина от парламентарните избори, които НДСВ спечели убедително. Изминаха 3 месеца от клетвата на народните представители и близо 100 дни от управлението на новото правителство. Достатъчно време, за да си дадем сметка за очертанията на новото време и за инерцията, с която то ще се движи оттук нататък.

 

Вече трети месец България се управлява без програма. И понеже преди време днешните управляващи сравниха страната ни с фирма, струва ми се уместен въпросът дали има по света фирма, която работи без стратегия? По конституция България е парламентарна република. Народното събрание е основният инструмент на функционирането на държавата. Вижте кратък преглед на 100-те дни на 39-ото Народно събрание. Досега със сигурност то влезе в историята като първия парламент, който не работи поради липса на готови законопроекти.

 

Свидетели сме на безочлива подмяна

От половин година България обитава два свята, единия - на илюзиите, подхранвани от политическия театър, и другия - на реалността, изграден от логиката на икономическия живот. Сблъсъкът между тези два свята е неизбежен. А обитаването им поотделно не може да продължи дълго. Ще поговорим за политическия театър и неговите страсти и за безпристрастната икономическа реалност. Гости на “Гласове” са Любослава Русева от вестник “Дневник” и Росен Гуев от Mediapool.

Явор Дачков: Госпожо Русева, нека започнем с политическия театър, тази седмица Симеон Втори даде подкрепата си за Петър Стоянов, като и този път не измени на себе си и действа доста ефектно. Нека поговорим за знаците, които министър-председателят направи с тази подкрепа и за начина, по който я направи.

Любослава Русева: Вие сте прав, че наистина царят-премиер за пореден път изигра знаков моноспектакъл, чиито внушения се простират далеч отвъд конкретното събитие “подкрепа за Петър Стоянов” и които ще имат дълготраен ефект върху цялата политическа система, защото, ако беше пожелал, Симеон можеше да подкрепи Петър Стоянов по друг начин, да призове гласоподавателите да гласуват за него през ноември, без да отиде с падането на нощта на “Дондуков” 2 след едно продължително и подчертано драматично заседание на парламентарната група на НДСВ.

Я. Д.: Да, нямаше срок, който да оправдае това, че всичко се случва по късна доба, нали така, можеше да стане на другия ден или един месец по-рано.

Л. Р.: Можеше и в сряда сутринта да отиде, или, както казвате, един месец по-рано, но ефектът нямаше да бъде същият. Моето обяснение е, че действително усещането за ритуалност и съспенс беше търсено и постигнато напълно умишлено, защото онова, което наблюдавахме във вторник вечерта, беше своего рода поклонение на влъхва, който отива да връчи кралските регалии и да посочи избраника, да го ръкоположи, ако щете.

Я. Д.: В един вестник даже пишеше: “Царят назначи Петър Стоянов”, нещо такова.

Л. Р.: Ами да, аз също си го обяснявам по този начин. Симеон направи всичко това, за да може сцената на посочването и назначаването да се вреже силно в нашата памет и за да стане ясно не още веднъж, а веднъж завинаги кой е силният човек в държавата, кой казва последната дума, кой слага точката. На “Дондуков” 2 Симеон не подкрепи, а направо връчи договор за още 5 години на Петър Стоянов. Самият факт, че Стоянов нямаше кой знае какви основателни причини да стои в 9 часа на работното си място и така в близост до разставените микрофони, показа ясно, че е имало предварителна уговорка той да изчака Симеон Сакскобургготски, за да чуе официално неговата подкрепа. Това още повече засили впечатлението, че във вторник вечерта на “Дондуков” 2 имаше само един държавен глава, но той не се казваше Петър Стоянов. Същото внушение впрочем произтече и от съботното обръщение на Симеон Сакскобургготски, в което той дословно каза: “НДСВ е в състояние да спечели предстоящите избори, но решихме да подкрепим сегашния президент заради неговия ангажимент да бъде съпричастен към нашите усилия в борбата с корупцията и бедността. Т.е. излиза, че ходът на Симеон е по-скоро дело на лично снизхождение, на благоволение свисше, излиза, че сме свидетели все пак на една доста безочлива подмяна. Не че НДСВ, което управлява само от три месеца, се ангажира с линията, която президентът следва все пак от 5 години насам, а става точно обратното. За мен това представлява неглижиране не просто на личността на Петър Стоянов, а на самата президентска институция. Аз бих искала да чуя и обяснението на Петър Стоянов и много се надявам той да излезе с достойнство от ситуацията.

Я. Д.: Аз ще ви допълня само с два знака. Първо, Симеон обяви партийното си решение в президентството, все пак това е президентска кампания и Петър Стоянов е само един кандидат, но той го направи в държавните институции, а снощи 6 октомври (това на вниманието на загрижените ни бивши колеги от телевизията, които сега се опитват да работят като политици и които много държат за независимостта на националната телевизия). Симеон Сакскобургготски направи партийно обръщение в качеството си на министър-председател и използва националната телевизия, а предполагам и националното радио по същия начин. Възползва се от правото, гарантирано от Закона за радио и телевизия като държавник, но той обясни своите партийни позиции. Добре, този ли беше най-точният ход на Симеон Втори?

Л. Р.: Ами да, това беше най-разумният ход, единственият печеливш за самия Симеон Сакскобургготски, защото по този начин той избягна 5 основни опасности. Първата беше да излъчи силна фигура за кандидат-президент, която да бъде натоварена впоследствие с функции, които са присъщи по-скоро за него. Т.е. Симеон избягна опасността да си създаде един опасен дубльор и съответно - един втори център на власт, който може да се изплъзне от контрола му. Втората опасност беше да издигне фигурант, който да изгуби президентските избори, и то много скоро след убедителната победа на НДСВ на парламентарните избори, третата - да си създаде враг в лицето на Петър Стоянов и все пак да изпусне един важен център на власт, защото според мен не е вярна тезата, че президентската институция е напълно лишена от правомощия. Напротив, тя държи контрола върху специалните служби, президентът е този, който назначава окончателно посланиците. Четвъртата опасност, която избягна, беше да позволи лично за себе си, отново подчертавам, да позволи на СДС да припише победата на Петър Стоянов и за своя, като по този начин даде импулс за реванш на сините след парламентарните избори, за вътрешна консолидация и за укрепването им като опозиция. Петата опасност, която е много важна и основна, беше да бъде заподозрян на Запад, че така, тръгвайки срещу гаранта на евроатлантическата ориентация на страната, той де факто противоборства на самата евроатлантическа ориентация. Не случайно Симеон и във вторник, и в събота подчерта, че неговият ход е ясен знак за съпричастност към ценностите на европейските народни партии, което е твърде показателно в контекста на случилото се с НДСВ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Помните, че там НДСВ беше включено в списъка на партиите.

Я. Д.: Добре, много накратко, реакцията на Ахмед Доган. Той като че ли изигра изпускане на нерви, заговори за предсрочни избори.

Л. Р.: Да, Доган също изигра театър. Има доста сигнали, че той е знаел много по-рано за намерението на Симеон Сакскобургготски да подкрепи Петър Стоянов, и то не на същия ден на обяд, а още преди десет дена, когато той отиде на “Дондуков” 2, доста весел влезе там, каза “да, ние със Симеон ще говорим за кандидат-президентска двойка”, но излезе изключително намръщен, сконфузен и отказа всякакъв коментар. Има сигнали, че той във вторник на обяд е бил осведомен за това и очевидно е разчитал, че групата на НДСВ ще успее да убеди Симеон да не подкрепи Петър Стоянов. Явно е получил индикация от там.

Я. Д.: Да, а как тълкувате думите за предсрочни избори?

Л. Р.: Що се отнася до думите за предсрочни избори, самият Доган на следващия ден подчерта, че го е казал в смисъл, че така се дава импулс за реванш на СДС, които си правят планове за предсрочни парламентарни избори. Обяснявам си го по следния начин, просто Доган няма никакъв интерес в момента да излезе от властта, но когато се провали, той трябва да има вратичка, през която да излезе, за да не носи отговорността.

Я. Д.: А ще успее ли БСП, тяхната реакция също беше много остра, те започнаха да говорят за разпад, за началото на разпада на НДСВ, та ще успеят ли те да се вместят в образа на опозиция, въпреки че в момента са управляващи на практика?

Л. Р.: Интересно е да се отбележи, че когато двама души, две знакови фигури от БСП влязоха в изпълнителната власт, БСП каза, че тези хора не са нейни, а сега изведнъж Първанов се закани, че ще изтегли своите хора от властта. Мисля, че БСП ще продължи да бъде същата опозиция, каквато беше през последните 4 години при управлението на ОДС. Т.е. една нереформирана лява партия с доста слаби механизми за противодействие, не знам, може да не се окажа права, но това е моето впечатление.

Я. Д.: А загуби ли СДС от този избор, с една дума.

Л. Р.: Както вече казах, аз мисля за неоснователна тезата, че това е подкрепа за СДС. Напротив, точно това смятам, че беше отнета на СДС възможността да има свой център на властта, да припознае президентската институция като такъв и да се опита да оперира чрез него като реална и силна опозиция.

Я. Д.: Благодаря Ви, а сега бих искал да кажем няколко думи за другата паралелна реалност, тази на икономически живот. Господин Гуев, Симеон Втори събуди големи очаквания. Според едно от последните социологически изследвания хората, които очакват в близките една-две години материалното им положение да се подобри, са четирикратно повече от онези, които прогнозират влошаване на своя стандарт, това е изследване на НЦИОМ от септември. Ще се превърнат ли тези очаквания, в реалност? Симеон събуди такива очаквания и то съвсем реални очаквания, след своите думи.

Ясен Гуев: Точно във времето преди изборите аз имах редкия шанс да говоря с бившия президент на Коста Рика, Хосе Мария Фигерес, и при един общ въпрос как в неговата страна се е постигнал толкова добър икономически ръст, той ми каза нещо много важно, което напълно може да обясни ситуацията, в която се намираме в момента: “Не вярвайте на обещания, зад които не стои страшно много работа”. Значи чудеса в икономиката не са възможни. Бяха обещани много неща, но те бяха само обещани. Имаше едно разминаване в обръщенията на царя и думите на част от членовете на икономическия екип на Движението. Те малко по малко признаваха това, което казваше царят в обръщението и твърдяха, че тези неща, които се обещават, няма да се случат точно веднага, ще мине известно време, пенсиите няма да се вдигнат кой знае колко много. Сега се оказва, че нещата са дори по-зле, защото сме в една обстановка, която е доста трудна за прогнозиране.

Я. Д.: А има ли яснота за икономическата политика на сегашното правителство и въобще има ли то икономическа политика? Разбрахме, че програма за управление още няма.

Я. Г.: Както се разбра, след преговорите с МВФ правителството има набелязани някои мерки. Но няма програма. Значи каква е разликата между двете? Разликата е, че за да имаш програма, трябва да имаш разбиране за управлението във всяка една област на това, което зависи от правителството, и да видиш де факто как това нещо, което предвиждаш ще се отрази в здравеопазването, в образованието, в околната среда (за което не се говори много, но там предстоят да се правят много разходи, всъщност и големи инвестиции). Как това се отнася към цялата среда и как това в края на краищата рефлектира върху приходите, които събира Министерството на финансите. Според мен това, което може да очакваме в близките една-две седмици, е първият сериозен сблъсък вътре в правителството по икономически въпроси и това ще бъде първият сблъсък с главното действащо лице - министъра на финансите Милен Велчев. Той ще излезе и ще каже някои неща, които са доста нелицеприятни. Според мен той изпадна в положението през последните седмици, когато трябваше да преговаря с МВФ, да обяснява защо не е свършена работата в другите министерства; защо държавната собственост не се управлява добре; защо администрацията харчи повече, отколкото трябва. В края на краищата от другата страна стои искането на министър-председателя да се изпълнят обещанията, които бяха дадени за едно отпускане на данъците, за да може бизнесът да живее по-добре. Сега Милен Велчев ще трябва да излезе и да каже: да, това е възможно, но някои хора в правителството трябва да си свършат работата. И той очерта хората, за които става дума. Това са министърът на здравеопазването, министърът на образованието, министърът на транспорта и Държавната агенция по енергетика.

Я. Д.: Да съкратят разходите в тези отрасли.

Я. Г.: Да, те ще трябва да съкращават разходи в здравеопазването и образованието. Това означава едно към едно и съкращения, и намаляване на разходи, и по-нормално и по-правилно разпределение на парите, които не са много. В енергетиката това означава следващо увеличение на тока и на парното, може би още от 1 януари, като за тока не може да се каже още с колко. Ясно е, че парното трябва да скочи с още 20 %, но може би няма да е от 1 януари, нали сега имахме един скок от 1 октомври само с 10 %. С тока е доста трудно да се прецени, излязоха някакви прогнози за 25 %. Това, което е абсолютно сигурно, е, че през следващата година ще има увеличаване и на разходите, свързани с телекомуникации и БТК, защото нейният период на монопол свършва в края на 2002 година и тя трябва да приведе тарифите си във вид, в който да може да издържи на конкуренцията, тъй като в момента разговорите, които са вътрешни за страната, са невероятно евтини, а международните разговори са невероятно скъпи и тази разлика трябва да се стесни. Това означава, че за разговорите в града и за междуградските ще плащаме все повече. Таксата, която е постоянна, също ще се увеличи и така естествено ще се намалят международните разговори, защото до Щатите може да се говори примерно за 20 цента, а ние тук плащаме още лев и 50, два лева. И това са неща, които трябва да ги има в една програма, за да може да се прецени колко ще прибере бюджетът, след като знаем колко е токът, колко е парното, колко е телефонът, колко са разходите в държавата. И сега според мен точно това ще направи Милен Велчев. Той ще каже: ако искате да прибера толкова, харчете толкова.

Я. Д.: Това означава, че ще има и увеличаване, а не намаляване на безработицата.

Я. Г.: Много е погрешно усещането, което се създаде през последната година - че едва ли не България е стигнала до момент, в който трябва едно съвсем малко усилие, една-две години, и нещата ще цъфнат и ще вържат. Де факто структурната реформа в страната не е свършила. Голяма част от предприятията, продадени на РМД, не се управляват добре. Процедурите по ликвидация не работят бързо, несъстоятелният бизнес не излиза бързо, активите не се продават активите на някого, който да ги хване и да ги управлява по-добре и да прави печалба. Другото е, че в публичния сектор тепърва се правят много големи реформи. Например в здравеопазването, което е изключително трудно, и според мен нито едно правителство не трябва да се обвинява за неуспехите в тази област, защото дори американците са се провалили в това отношение. Там 14 % от брутния вътрешен продукт отиват за това, а едва 20 % от хората имат пълно покритие от здравни услуги. В образованието предстоят много важни реформи, въобще навсякъде в цялата държавна администрация, която трябва да отговаря на европейския стандарт за обслужване. И това ще отнеме време, плюс това, че икономиката тепърва ще освобождава хора. Мнозина хора забравят, че по време на сделката за БТК имаше споразумение със синдикатите. В БТК работят 26 хиляди души. Според споразумението трябваше да бъдат намалени с 8 хиляди, направете си сметка дали това е достатъчно. Не е достатъчно, защото в унгарския Телеком (държавите ни са почти еднакви като население и като площ), работят 10 хиляди души. Естествено ще дойде моментът, когато този тип добра политика, освобождаването на хора, ще създаде друг бизнес, който ще се развива. Но политическото време, което има правителството, и времето за постигане на конкурентна способност на една икономика, са абсолютно несъвместими. Ние преживяхме едно правителство, което падна до голяма степен като последица от реформите, които направи, разбира се, и поради обвиненията в корупция, които бяха много силни. Но аз съм уверен, че това не е последното правителство, което ще падне по тоя път. Ако хората питат кога ще се оправим - няма да е скоро и няма да се оправим всички. Ние трябва да кажем много честно на пенсионерите, които са наши майки и бащи, наши баби и дядовци: извинявайте, съжаляваме много, ние няма да можем да се справим, няма да можем да ви осигурим нормални старини.

Я. Д.: Добре, но наскоро министър Василев обяви, че в бюджета няма пари за нищо, може ли да се каже, че предишното управление е саботирало сегашното? Говори се за скелети в шкафове, една такава доста некрофилска терминология. Означава ли това, че предишното правителство е предвидило всички тези неща и прави напук на сегашното управление, като нарочно съсипва живота на българите?

Я. Г.: Не трябва да забравяме, че МВФ контролираше дейността на предишното правителство - как то се справя с разходите, какво прави и как го прави. Естествено, възможни са всякакви обвинения за това, че някои разходи са направени по-рано. Аз се порових днес в това, което стана с бюджета миналата година. Значи в шестмесечието имаше огромен излишък, над 400 милиона лева, след това обаче точно по това време, септември - октомври, минаха някои плащания по външния дълг и този излишък спадна на малко над 100 милиона лева. Сега имахме излишък от около 132 милиона лева и той почти изчезна в близките няколко месеца точно заради това. Така че не може да се каже, че има някакъв голям проблем, създаден от предишното правителство, заради който сегашното не може да се справи. Има проблем, който идва от международната ситуация и от това, че когато дойде тук МВФ, той поиска не само промени в бюджета за догодина, който още не е приет, но и в бюджета за тази година. Той поиска съкращаване на дефицита, който беше 1.5 %, на 1 % още за тази година. За много от нещата, които бяха предвидени, за добрите идеи, които имаше правителството - да увеличи пенсиите, да направи някои други социални мерки, се оказа, че няма пари. Но това е ситуацията, ние не сме богата страна.

Я. Д.: Ще има ли поне 5 хиляди лева безлихвен кредит за всички българи, както обеща царят, възможно ли е това?

Я. Г.: Не е възможно, няма да има за всички, парите ще се раздават, те са отделени вече от бюджета - 20 милиона лева. Това ще става през банките, но ще са необходими бизнес планове, ще са необходими обосновки, нито една банка няма да даде пари ей така. Плюс това раздаване на пари не съществува, трябва да има бизнес и трябва да има идея за това как се прави. Опашки не бива да се правят, никой няма да раздава пари.

Я. Д.: Споменахме МВФ - трябва ли да има споразумение, Съюзът на работодателите излезе с декларация, че правителството не трябва да отстъпва пред МВФ. Появиха се гласове, че можем и без споразумение, това наистина ли е така?

Я. Г.: В настоящия момент не можем без МВФ, защото целият бизнес, цялата инвестиционна общност отвън чака да види добрата воля на правителството за споразумение с МВФ, при което МВФ да каже, че това правителство възнамерява да води една добра политика, балансирана, която ще ви помогне, когато дойдете да си вложите парите в България. Политика, при която лихвите ще са ниски и всичко, което се прави, ще е предвидимо и прозрачно. Аз мисля, че правителството, поне в екипа Милен Велчев – Николай Василев, държи да има споразумение и то ще бъде постигнато.

Л. Р.: Аз също мисля, че споразумение в сегашната ситуация е наложително, но нека да не забравяме, че все пак и бизнесът е прав да настоява за нулевата ставка върху реинвестираната печалба, нещо, срещу което МВФ основно протестира. Тъй като все пак това е условие за повишаване на инвестиционната активност, за премахване на административната тежест върху бизнеса.

Я. Д.: Да, това е въпрос вече на поведение на самото правителство или на възможности.

Л. Р.: То е право да отстоява точно тази позиция.

Я. Д.: Последен въпрос към двама ви. Какво ще се случи, ако сблъсъкът между двата свята, между политическото и икономическото, които описахме, бъде болезнен и доведе до политически срив и още по-големи политически сътресения? Знаем вече от опит, че икономиката може да предизвика политически сривове, и политическите сривове могат да доведат до забавяне на икономиката. Трябва ли въобще да сме готови за такъв лош вариант? И къде според вас е ролята на гражданското общество извън тези политически игри?

Я. Г.: Мисля, че винаги всеки трябва да е готов за всякаква ситуация.

Я. Д.: Кризата в Щатите го доказа много нагледно.

Я. Г.: Кризата в Щатите го доказа, трябва да отчетем всички. Правителството ще бъде доста предпазливо, защото това, което ще ни удари нас, е, че ще се забавят икономическите процеси, ще има по-малък износ от България, ще има по-малък внос към нас. В тази ситуация не трябва да се правят големи разходи и да се подлага на риск вътрешната стабилност, която е пазена толкова дълго време. И аз мисля, че няма интерес от страна на никой в момента да се върви към нестабилност, защото тя е искана от хора, които печелят от нея. Ако има такива хора, а сигурно има, аз се надявам, че все пак те ще бъдат по-слаби чисто политически, за да не се повтарят някои неща.

Я. Д.: Да, аз съм съгласен с вас. Любослава?

Л. Р.: Аз също мисля, че Симеон вече ясно показа какво е имал предвид под радикална промяна на политическата система. Царският проект донякъде е вече осъществен, целта на царя е обезличаване на многопартийната система и функционирането на един силен център на власт. Така или иначе, вече виждаме унизени политически играчи, виждаме колко е крехък институционалният политически градеж в България. А що се отнася по въпроса ви за гражданското общество, то така или иначе това общество не се случи поради много причини. Значи, не може да има гражданско общество, когато гражданите се чувстват уязвими пред държавните и общинските монополи, когато третият сектор до голяма степен е компрометиран, “фондация” стана мръсна дума, когато имаме мълчалива интелигенция, липса на независима политологична мисъл и т.н.

Я. Д.: Благодаря ви за този разговор, аз се надявам, че все пак гражданското общество в България не е загинало съвсем.

Българската литература

© 2001 Литературен форум