Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Пенка Ватова

Танго на абсурда

 

Ласло Краснaхоркаи. "Сатанинско танго". ИК "Стигмати". С., 2001Ти влизаш в една книга, ала това е измамно. Ти четеш една книга, един роман, и навярно си казваш: "Аз чета книга, това е само един роман!". И още: "Какъв изключителен роман на абсурда!" Ала когато си едва в началото, това е измамно. Ти всъщност влизаш в един живот, не непознат и не така отдавнашен, дори все още неотминал. Не романът има общо с абсурда, абсурден е животът в него - този същият, недавнашният. Животът в "резервата", както го намери един друг унгарски писател - Адам Бодор в романа "Районът Синистра", или в "базата", както е в "Сатанинско танго" на Ласло Краснахоркаи, има ли значение как ще го наречем, след като знаем и помним (макар вероятно да ни се иска да забравим) къде и как живяхме до вчера. Дали случайно, ей така, от любов към клишетата, нашият източноевропейски свят беше наречен от господарите на съдбата ни "лагер". Оградено пространство, без пътеки за излизане, защото и пътеките, не, "магистралите", "генералните линии" се проточваха също привидно напред, нанякъде, а всъщност се проектираха върху самите себе си, чупеха се в стени-огледала, за да тръгнат обратно. Лъчът всъщност беше отсечка, и вървяхме от т. А към т. В, после от В към А, и пак така. Или - в кръг, със стъпките на тангото - напред и назад,какво значение има колко стъпки в едната и колко в другата посока. Или - по траекторията на мухите - легнала осморка, упоени от задушливост, от безкрайност до безкрайност във времето. А всъщност - в едно отвсякъде ограничено и крайно пространство - само и само да поддържаме имитацията на движение, имитацията на надежда, на надежда за посока. "Светлото бъдеще" не се провиждаше, докато тъпчехме през блатата, нарамили живота си, попаднали на "картоиграчи в една разиграна вече партия", майстори-танцьори на танго, водачи в кръговото и безизлазно движение, самоувенчали се с ореола на мисионери, издигащи над масите глас, който обещаваше: Перспектива има, а самопишещият се текст на живота поставяше това обещание в кавички.

Влизаш в една книга и вървиш от глава първа към глава шеста, после сам не забелязваш как, проправяйки си път през зелената плесен, ръждата и паяжинните мрежи, затъвайки в смрадта на калта, си достигнал отново до началото, влизайки и излизайки от глава шеста - към пета, четвърта, трета, втора, до първа. Тя отваря и затваря книгата, чиито две части се оглеждат една в друга. Влизаш през първа глава на първата част в един живот и излизаш в глава първа на втората част, края на романа, който всъщност не е никакъв край, а се оказва дума по дума началото. Животът се оказва текст или текстът живот, не е ли все едно - животът се саморазказва, разказът се живее. Кръгът се затваря, тангото не свършва, мухите чертаят безкрайните си осморки. Единното време постига своята единност в зловещо затваряне, сливайки началото и края, "единното време се криви като клоун върху неподвижното кълбо на вечността, през зигзагите на суматохата изтегля дяволска права и сътворявайки висина, фалшифицира ужаса в необходимост..." А човекът стои гол и потреперващ "в пресечната точка между люлката и ковчега", насред оглозгания си живот и единствената посока, която може да начертае пред себе си, е тази към миячите на мъртъвци, работливите кожодери - живи и мъртви едновременно, принадлежащи на умъртвения живот и на спасителната смърт.

Блестящ стил, забележителна композиция, изумителен художествен текст - гласът на литературния познавач, на литературнопосветения читател, на читателя от другия свят, отвъд нашите довчерашни стени, неживял, за щастие на своята житейска невинност, този живот, нетанцувал този танц на безизходността сред обезличени хорица - колкото бездуховни, толкова и безтелесни, между остатъци от храна, кошове със скъсани дръжки, клатещи се мебели, прашасали икони, хлътнали покриви и порутени комини, тъмнина от двете страни на замътнени прозорци.

Не се учудих, когато разбрах, че романът е издаден на много чужди езици, но нито един от тях не е източноевропейски. Може би едва сега идва времето да погледнем от дистанция и да прочетем този свой живот като художественост, да възкликваме "Какъв роман!", да оценяваме литературността му. Но това, с известни уговорки, е възможно сега. "Сатанинско танго" излиза през 1986 година. И е едно съвършено реалистично повествование за убогостта на живота и хората от "базата", в която бяха превърнати и Унгария, и България, а и другите страни от "лагера" до неотдавна. Нищо непознато. Освен едно, постигнато в литературните измерения на тази книга - горчивата, но мека сатира на Краснахоркаи, естествено излъчващата се любов, примесена със съпричастно лично страдание; липсата на крайност в отрицанието (българският характер, а оттам и литературата ни, за разлика, са крайни и в привързаностите, и в отрицанията). И още нещо - пластичността и пастелната красота в грозотата, поезията насред словесните и поведенчески клишета, съставящи битието, пресъздадено в тази книга.

Тук, в края на това мое споделяне на впечатления, е мястото да кажа, че е преводачески подвиг да се преведе "Сатанинско танго", нещо, което критиците обикновено удостояват с похвалата "преводаческо постижение". И само който прочете романа, ще се съгласи с мене. Това не се постига с опит, какъвто на Светла Кьосева не й липсва (тя има хиляди преведени страници от унгарската литература зад гърба си - поезия и проза). То не е само безукорно владеене на богатството на родния език и завидна литературна култура, а е заживяване в текста като в живот (в дадения случай самата книга го изисква); готовност да станеш посветен (на помощ на преводача идват историческите обстоятелства); да премесиш отново словесното тесто, за да не се спити хлябът, за който е приготвено; да постигнеш българския образ на текста, сякаш ти си авторът.

Всяка книга, заживяваща на чужд език, се сдобива с още един автор. Под романа "Сатанинско танго" в България до името на Ласло Краснахоркаи достойно се изписва и името на Светла Кьосева.

Българската литература

© 2001 Литературен форум