Литературен форум  

Брой 33 (474), 16.10. - 22.10.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Велизар Валдес

Куклата и Свирчото

 

Свирчото прескочи по камъните в наводнения коридор на мазето и се озова в тоалетната. Един плъх прибяга и се скри зад тръбата на мръсния канал. Свирчото взе една тухла и замахна. Плъхът блъфира, че ще тръгне наляво и сам се прецака като мина вдясно, защото свирчото го умери с тухлата.

- Знаех, че блъфира – каза на себе си свирчото – няма как, братле. От днес нататък тук ще живея само аз. Какво искаш? Дадох ти шанс да опиташ все пак с истината, а ти блъфира. Очакваше пак да минеш с тоя тъп номер. Той е за такива като теб, плъхове с перцептивна психика, а аз съм човек...

Свирчото стори оглед на мазето. В никакъв случай не струваше повече от трийсет, а той бе платил току-що седемдесет и пет на стария домоуправител. Преметна го той, но свирчото не обичаше да се пазари. В коридора бяха струпани стари броеве на вестник "Дума", порови се сред тях и откри няколко женски вестника, брой на списание "Блясък", а също и няколко рекламни брошури от скъпи магазини.

Намачка малко вестници. Закова парче плат и тапицира вратата. Така се усети у дома си. Куклата щеше да пристигне в петък.

Когато петъкът дойде, още преди обед на прозорчето се провикна куклата:

- Ехо, Свирчо... Аз съм куклата, ела да ми отвориш.

Щом влезе в мазето, куклата реши, че вътре е много мръсно. Издири къде чистачката си крие метлата. Въведе ред. Правиха любов. После тя изпра дрехите му в кофата, с която хвърляше вода в лайняната тоалетна. Като я видя как пере, нагазила в помията, мазето му се стори недотам мизерно. Тя се усмихваше като ангелче в подземието.

- Не се престаравай, ела, донесъл съм ти вестници втора употреба, но кръстословиците не са попълнени.

- И бездруго не обичам кръстословици. А "Блясък" има ли?

Куклата прочете от кора до кора архивния тираж на списанието. То й бе достатъчно да се забавлява цяла вечер.

- Да запалим свещите – предложи Свирчото.

- Нося кашкавал. Искаш ли сандвичи? – пита куклата.

- Не веднага, дочети си списанието.

- А има ли хляб?

- Не, но разполагам с трийсет стотинки за един ръжен.

Купи и някакъв сок на прах от най-евтиния.

След пет минути Свирчото се върна с покупките и запалиха свещите. Куклата включи опасния от електрическа гледна точка тостер.

- Да отидем някъде. Да се поразходим – предложи свирчото.

- И тук ми е добре. Нали ти си тук.

- Вярно и бездруго нямаме пари.

Свирчото извади старата си хармоника, а куклата изпя няколко песни. После заспа. Свирчото я зави и се замисли. Не мигна до сутринта, когато още сънена куклата го попита:

- Защо не каза да ти дам приспивателно?

- Не исках да те будя.

- Голяма работа. Пак щях да заспя. Ето, изпий това. И тя му подаде розова таблетка заедно с чаша вода.

Свирчото спа до обяд. Куклата пак беше направила сандвичи от останалите икономисани продукти.

- Ставай, че ще закъснея за влака.

- Това са най-вкусните сандвичи, които съм си позволявал – направи комплимент Свирчото.

- Ще ме изпратиш ли до спирката? Знам, че не обичаш гарите?

- Кога ще се видим отново? Следващата седмица?

- Не мога следващата, миличък, нали ще дойдеш по-следващата за прослушването. Може да ни изберат.

Свирчото изпрати куклата до трамвая и тя си купи билет от ватмана.

Сега мазето изглеждаше по-широко и по-празно, но два пъти по-светло. В стаята все още миришеше на тоалетното мляко, с което си чистеше грима куклата. Убитият плъх край мръсния канал се зъбеше прекалено усмихнато.

Свирчото пак запали свещите. Изцеди малко водка от дъното на празна бутилка. А после ги духна все едно че имаше рожден ден.

Българската литература

© 2001 Литературен форум