Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Уенди Баркър

 

Уенди Баркър е преподавател по английски език и творческо писане в Тексаския университет в Сан Антонио. Автор е на три поетични книги – "Нека ледът проговори", "Зимни пилета" и "Начини на белота", от която са избраните тук стихотворения. Последната книга е наградена с "Вайълет краун" за 2000 г. Уенди Баркър е автор и на академични изследвания за Емили Дикинсън и Рут Стоун и съвместно със Сариндранат Тагор е превела от бенгали стиховете на Рабиндранат Тагор.

 

Стилистът

Вече от шест месеца се подстригвам при него –
цял час се върти над най-проста прическа,
която по принцип отнема двойно по-малко,

но това би орязало и от представлението.
Пристрастих се към него, станах една от дамите му, развили
зависимост, които, обяснява ми той, подръпвайки от цигарата,

са, ей Богу, далеч по-възрастни от него, макар че той самият
сега, в края на седмицата (салончето му пращи по шевовете
от орхидеи и пурпурни панделки), навършвал, пази Боже, 36.

Така щял да си умре, кълцайки дамски прически, вече го правел
от памтивека. Спира, хвърля ножицата на масата, пали
нова цигара и пита искам ли да науча истината

защо след 4 съпруги и 2000 жени е избрал мъжете?
Защото ги гледал как остаряват, просто
сравнение не може да става, рече той и продължи с резачката.

Лично той си падал по едрите, с големите бомби, нали,
но скъпа, те просто не се задържат. Слава Богу,
че с Джоел са се намерили, прекрасна двойка са,

Джоел е с десет години по-млад,
предан съпруг, двамата са си верни
от шест години, дори Джоел им шие дрехите.

Предложи ми да си купя плюшено мече.
Десетсантиметрови токчета, ние, професионалните жени
представа си нямаме колко сме секси, докато кършим глезени.

Трябвало да си купя един чифт
и да се обезсмъртя,
негов приятел снимал портрети –

дискретни, изискани пози върху шезлонг,
съпругът ми щял да е очарован.
Само че по-скоро, няма за кога вече да се отлага.


Някои дни единственият

кон в полето е мръсносивият.
Дни, в които многогодишният съпруг се просва

насред тапицерията на онова, което би могло.
Дни, в които гледам втренчено над главата му,

за да смекча моментите, в които казах не
на евентуалното да на познатото, на безупречно

подредените шкафчета. Години наред
мета, изсмуквам прахта,

която отказва да слегне. Даже тревата
на ливадата е обезцветена като коня,

отвъд чието туловище може би няма нищо, нито дори
врата към зимните хоризонти.


Изгубената книга

каза нещо за паметта,
как ти убягва, когато

си спомниш, течна
между кориците, гръбче и капва

на място върху лавицата, така че
можеш да я забравиш.


Задникът

Разбрахме, че й хлопа, когато заповдига
полите на копринената си маркова рокля и
врътна корсета си на една страна, преди
да стигне до тоалетната в края на коридора.
С потреперване се отдалечиха от погледите ни
най-големите части от дребното тяло на баба, две едри
отпуснати пълнолуния, надвиснали над смъкнатия корсет
с разхлабени жартиери, усукани около краката чорапи.
Мъчехме се да гледаме настрани. Невъзможно

много години по-късно наш стар приятел, онколог,
оперетен клоун, щастливо захилен над отрупана
с прибори маса по случай четиридесетте, се изправи
сякаш за тост, но се обърна и смъкна гащи
и задържа позата, докато вникнем в малките
туфи от косми, засенчващи двете му обли
гърди без зърна. Не можех да спра смеха си, чак
страните ме заболяха. Но нямах представа какво
предложи той, какво ни даде. Напоследък

и моят потегли надолу, изпод праните му,
еластични граници. Един личен
континентален дрейф, сякаш тялото се опитва
да надмогне отесняващата си форма, сякаш
всяко бедро е чрезмерна протоплазмена клетка,
деляща се на снопчета прецъфтели рози, гигантски
желиран бонбон, държан твърде дълго над огъня.
Сякаш тялото се е превърнало в ниска сграда от облаци,
все по-тежка и по-тежка от задържаната маса.
Усилието да го запазиш цяло. Стремеж на тялото
да излезе отвъд геометрията.

Превод от английски: Кристин Димитрова

Българската литература

© 2001 Литературен форум