Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Бориславов

Буколики

 

Докато мнозина тръпнат, че настъпващата есен ще ги зарази с тъга, аз осъзнавам, че животът ми е днес изпепелен от летни страсти буков лес. Дори не чувствам тягостния повей на покруса. Защото съм видял смъртта в лицето. Защото съм изгарял в любовта. И съм възкръсвал винаги след разрива на слънцето в сърцето. И всички рози са почервенявали от моя поглед. И защото...

Снегът бинтова почернелите ми рани. Предусещам вече как през тях покарват най-нетърпеливите ластари.

Веднъж да дойде пролетта! А дотогава ще бълнувам, ще ви разказвам приказки за моите хиляда и една невероятни нощи, само да не чувам този успокояващ глас: "Заспи и забрави! Заспи и забрави!"

Веднъж да дойде пролетта! И да започне моето лечение с акупунктурата на първата трева. Тя също не заспива, а изостря под пръстта зелените игли, с които ще разбуди вцепененото ми тяло.

 

Падналият ангел

Кой оркестрира нашата съдба така, че да живеем само с призрачни илюзии? И да танцуваме опиянено с тях. Окуражени от капризните си музи, да се мятаме на дървените детски кончета, за да превземем с хитрост своята опожарена вече Троя.

И неусетно заприличваме на скитащи артисти.

Вижте този беден Пиеро - той сменя маски, пудри се със ситен лунен прах разхожда се в облаците, хлъзга се, залита и се спъва в звездните къртичини. От джобовете му излитат птици, от крилата им се сипе нафталин.

А другият? Той е гълтач на саби, но когато преяде, повръща не искрящи остриета, а небесната дъга.

Факир от Индия е третият. Той ще поиска просешките ви тояги, за да ги превърне във вълшебни пръчици. А с тях ще ви преобрази на щрауси, които снасят мраморните си яйца в гнезда на кукувици.

Онази група там са акробатите, които скачат по висящите мостове над смъртта.

След тях пристига и дресьорът на миражи, който размотава нишката на участта така, че небесата ни политат на възбог като момчешки хвърчила, за да изпъстрят с кръпки скъсания цирков купол на живота.

По-гола и от паднал ангел, ето я истината, уловена в клопката на нечия сълза. Сълзата всъщност е на тъжния ни клоун. Истината се развлича с нашите наивни фокуси и докато ни ръкопляска, може би се утешава: "Добре, че тези хора нямат смелост да живеят без илюзии, защото иначе би трябвало да се самоубия от безсилие".

Българската литература

© 2001 Литературен форум