Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Димитрина Кавалска

 

***
Да забравим за кратко света.
И помним само за себе си.
Да не мразим дългия сняг.
Да потанцуваш с поглед пак
върху мене.
Ще простя твоя втори живот на творец,
ще съм дъх върху палеца ти...
По малко, по сричка.
По малко те сричам.
Кратко не мога да те обичам.

***
От яд ми отесняха думите.
Излъгах, че ставам послушна.
Двеста вятъра зли,
двеста вятъра мои
срещу тебе препускат.
Къде да те скрия
от черните си магии?
Докато се разплитахме,
разменихме си кожите.
Без мен да не можеш.

***
Ти си вълк - между челото и веждата.
Единак, в селото на луната.
Кръвен с гърлата на немите.
Сутрин презираш,
по пладне - с рамене различни,
нощем -
от своето стадо завличаш.
На разсъмване - кръст.
Кървав кръст на пръстта.

***
Не са за тебе думите от дъното,
а всекидневните,
смлени,
лишени от вълнения,
без вкус на язви.
Тях пазя за себе си.
И не питай плача ли.
Нямам време.
И дълго е за разказване.

***
Страх -
да не осъмна
радостна, че те няма,
без липса в средата на тялото,
окаяно, без тебе,
да не се протегне душата ми - равна,
ленива
за не забравя, че те е имало
и си ми липсвал
с космическа болка.
Ако осъмна, Господи, без тази тревога -
ще посрещна на прага
най-страшната възраст.

Българската литература

© 2001 Литературен форум