Литературен форум  

Брой 35 (476), 30.10. - 5.11.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дарина Сарелска

Големият ход на Ахмед Доган предстои

Сокола ще е големият губещ, ако изборите се решат на първи тур. Иначе ще дойде мигът на неговия реванш

 

Като печелим, какво губим, може и обратното - така започваше една книга на Станислав Стратиев. Пренесено в полето на политическото мислене, големият майстор на капитализирането на загубите в ползи е Ахмед Доган.

От парламентарните избори насам Доган ту губи, ту печели. И всеки път излиза по-силен и по-нужен за политическите си врагове и приятели. Последната голяма загуба на Сокола беше решението на коалиционния му партньор Симеон Сакскобургготски да подкрепи сегашния президент за втори мандат. Първият турчин в българската политика категорично не хареса тази идея. Нещо повече, в нетипичен за себе си стил, той допусна да бъде унижен от по-големия в управляващото мнозинство, дори си позволи емоционални изказвания и действия. Все пак Симеон обиди Доган не за първи път - на 24 юли сутринта философът се събуди с позиции в новосъздадения кабинет, по-слаби от тези на социалистическата партия. Въпреки че не Първанов, а точно той бе замръквал на среднощни коалиционни тлаки ту във Врана, ту на "Шишман" 30. Погледнато чисто етнопсихологически, Доган би трябвало трудно да прости обидата, но все пак той, изглежда, не само я е преглътнал, но и се кани да извлече от нея нови дивиденти.

Още с формирането на новия кабинет Доган не получи достатъчно власт и сега той трудно прикрива намерението си да завоюва нови фронтове - със или без присъдружието на царската партия. Пред делегатите на Четвъртата си национална конференция тази година Доган каза достатъчно ясно - ДПС поема курс към властта. А лидерът на движението е известен с това, че рядко хвърля думите си напразно.

Колкото и примирено да звучеше Сокола, като заяви, че партньорството му със Симеон е само в изпълнителната власт, а към президентската могат да вървят поотделно, едва ли някой повярва на тези клиширани методи за излизане от неловко положение. Повярвахме толкова, колкото и на твърденията на Доган, че като казал, че изборът на царя ще доведе до политическа криза, имал предвид, че не той, а СДС ще я предизвикат. Единственото нещо, на което може да се вярва, е това, което Доган не изрече директно, но което може да бъде уловено между редовете - новината за моята смърт е малко преувеличена.

Сокола ще е големият губещ, ако изборите се решат на първи тур. Иначе ще дойде мигът на неговия реванш. При евентуален балотаж Доган ще е поставен в изходна позиция - да търси субекта на своята подкрепа. Няма съмнение, че Ренета Инждова, която събира доверие в рамките на обезкуражаващите 3-4 процента, ще приключи президентската си битка още на 11 ноември. Тогава пред Доган ще има два сценария. Първи - да подкрепи категорично Петър Стоянов - хипотеза твърде несъстоятелна по условие. Тогава, когато Доган променя позицията си, той със сигурност не го прави безцеремонно и на 180 градуса.

Затова по-вероятен е вариант втори - да призове избирателите си да гласуват по съвест. Това за неговия електорат ще е ясен знак да пуснат бюлетината на сегашния президент. Пък и хората от малцинството не биха взели трудно едно такова решение - те и сега се колебаят да послушат ли своя челебия, или да изберат онзи, който им е на сърце. Психологически, турското малцинство трудно би харесало "кадъна" начело на държавата. Още повече срещу Петър Стоянов, който през целия си мандат им направи не малко реверанси. А и външните лобита на Доган помнят, че не друг, а точно Стоянов се извини за възроздителния процес пред парламента в Анкара.

Доган е дал множество поводи да не се съмняваме в политическата му интуиция. В бедния на големи имена български политически елит Доган е човекът, за когото няма да е преувеличено да се каже, че е роден политик. Самородният му талант успя да се шлифова в течение да целия посттоталитарен период, така че сега пред нас стои един завършен стратег. Затова, когато царят на два пъти успя да уязви пословичната далновидност на ДПС-лидера, само наивните решиха, че ерата Доган в българската политика е приключила. Вторият тур на президентските избори ще е отличен шанс пред лидера на ДПС да реабилитира прословутата си политическа хитрост и да застане зад печелившата кандидатура. Тогава всички тези сложни предизборни манипулации ще бъдат само емоционален опит да се излезе с достойнство от унизителната ситуация, в която Доган бе поставен на два пъти от уж най-близкия си политически партньор Симеон Втори.

Ако все пак Сокола изненада с неочакван ход, може да реши да подкрепи един от по-малките кандидати, най-вероятно Пъравнов, който се нарежда веднага след фаворита Стоянов и има най-големи шансове за втори тур. Пътят към Първанов е много труден, но Доган показа, че се опитва да го извърви. А от другата страна среща отворени обятия. Първанов проектира топлата връзка към етническите турци, като взе техен доверен човек за вице – генерал Ангел Марин. Доста често напоследък Доган се изказва твърде уважително към бившите комунисти.

Версия "Бонев" звучи по-невероятно, но не невъзможно. Не е изключено генералът да достигне балотажа срещу Стоянов. Той предприе умен ход като привлече земеделците в лицето на своето вице. Те вече са сърдити на Стоянов заради кризата в отношенията му с Тодор Кавалджиев. Сега жестът, който им оказва бившият вътрешен министър, ще бъде оценен по достойнство. Отношенията между Доган и Бонев в никакъв случай не са леки, но и двамата знаят: в политиката няма вечни врагове, има вечни интереси. Пред централното бюро на ДПС, което трябваше да даде подкрепата си за един от шестте кандидат-президенти, Доган ясно каза - има еволюция в позицията спрямо Бонев. Звучи достоверно, защото едва ли аферата "Роко" е достатъчно състоятелна, за да затвори завинаги вратите пред политическата дружба между двамата. Въпросът с досиетата със сигурност е по-сериозният препъни-камък в отношенията им, но и това отшумява - бавно и полека досиетата остават единствено нескопосан инструмент за лов на вещици и все по-малко носители на историческата истина.

Подкрепата на Доган за Първанов или Бонев ще означава едно - Сокола върви на нож и докрай срещу президента. Това ще означава и ново захлаждане в отношенията с царя, ще се създаде и още по-неловка ситуация на ниво изпълнителна власт.

Играта на петимата изоставащи кандидат-президенти е ясна - всички срещу един, т.е. срещу Петър Стоянов. Нито една от кандидатурите на така наречените малки партии не тръгва с идеята да бъде следващият държавен глава. Те разчитат да си осигурят място в българската политика занапред. Общият враг е един - статуквото в лицето на завършилия успешно своя мандат президент.

Вторият тур е необходим на малките партии, за да докажат на себе си и на обществото нечувания си триумф - над стария модел, над Стоянов, над Костов, над царя. Това избиване на политически комплекси е донякъде естествено за партии без дълбоки традиции и на фона на обществените настроения, които, изглежда, схващат демокрацията като механична размяна на цветове и управляващи.

Трудно обаче можем да дадем принципно обяснение на факта, че публични личности, подкрепили царя при завръщането му в страната, сега тръгват срещу неговия кандидат. Така стоят нещата и с Ренета Инджова, и с Богомил Бонев. Само преди няколко месеца те безрезервно дадоха своята подкрепа на кумира Симеон, а сега тръгват храбро срещу него. Отговорите на въпроса "Защо?" могат да бъдат два - власт на всяка цена в името на частни интереси или задкулисна сделка срещу Стоянов. Второто е твърде сложна политическа маневра, за да е измислена от сегашния български премиер.

Българската литература

© 2001 Литературен форум